Как лакмусът почервенял (химическа приказка)

В загадъчната страна Химкомбия живeели загадъчни същества-вещества. Още от училищния чин се сприятелили Киселина Сярнова и Лакмус Индикаторов. Киселината се смятала за привлекателна, но била с доста агресивен нрав, разяждала повечето неща, до които се докоснела. Лакмусът бил слабичък, не особено привлекателен, но затова пък - честен и справедлив.
Една вечер, като се разхождали по улицата, срещнали Чукчо Хаванчев. Той толкова бързал, че красивата му памучна ризка се веела на вятъра и била цялата изцапана с въглищен прах. Искало му се по-скоро да смъкне цялата тази мръсотия от себе си. Като видял Киселината, я помолил да му даде малко течност, за да се измие от прахта.
Коварната киселина знаела, че може да се получи нежелана реакция, но се втурнала да му "помогне". Изведнъж Лакмусът я блъснал силно встрани. Това било неочаквано за нея и от изненада тя се разплискала и окъпала Лакмуса от главата до петите.
И станало чудо - Лакмусът си променил цвета. Той почервенял от срам заради Киселината, която за малко не направила глупост.
И оттогава червеният цвят станал предупредителен сигнал за опасност.

А.Князев

Приказка за водната молекула

Имало някога на света мъничка и много симпатична Молекула Вода. Тя живеела в прозрачна капка вода, заедно с милион други такива водни молекули. Различни видове молекули в капката нямало, затова тя се наричала Страната на чистото вещество. Всички жители на тази държава били устроени еднакво - тялото им се състояло от един атом кислород и два мънички атома водород.
В Страната на чистото вещество имало три годишни времена. При стайна температура молекулите водели обичайния си начин на живот - стараели се да се държат една за друга, разхождали се, разговаряли. Но ако захладнеело, приятелките - молекули не можели вече да тичат и да играят, седели всяка на своето място, скучаели и се чувствали изморени. Те наричали този сезон "леден". Но щом първите слънчеви лъчи докоснели замръзналата капка, животът в нея се пробуждал - сънените молекули се раздвижвали и започвали да се готвят за най-хубавото време в годината - сезона на пътешествията. Стоплени от слънцето, те една след друга тръгвали на път, към приключения и опасности.
Нашата малка Молекула нищо не знаела за Света. Това бил Свят извън пределите на Страната на чистото вещество. От многобройните си приятелки тя била слушала, че в този Свят има много различни страни и много различни вещества. Че в други, далечни страни живеят молекули, които съвсем не приличат на тях. Тези чужденки имат разнообразен строеж и се състоят от други атоми. Малката водна Молекула слушала разказите за други страни и техните обитатели със затаен дъх.
Нима можела да си представи, че на следващия ден сама ще се отправи в пътешествие с първите слънчеви лъчи! Но точно така се случило. Молекулата се събудила и видяла, че приятелките и оживено разговарят, тичат и се суетят. Изведнъж и станало леко, толкова леко, че се издигнала нагоре и полетяла. Скоро Страната на чистото вещество останала далеч надолу и тя вече не можела ясно да я види. Тогава се огледала около себе си и забелязала много други молекули, които се носели свободно във въздуха. Някои от тях, като че ли донякъде били подобни на нея и вглеждайки се, тя установила, че са изградени от два атома кислород. Други били толкова различни, че тя въобще не можела да разбере от какви атоми са изградени.
Редом с нашата Молекула, летяла друга, подобна на малко кученце.
- Ей, почакай ! - закрещяла водната Молекула. - Как се казваш?
- Аз съм Молекулата на Етанола, но някой ме наричат просто Молекула Спирт - отговорила тя, като се въртяла на всички страни, за да демонстрира своя строеж. Продължили да летят заедно и нашата малка молекула едва успявала да запомни всичко, което дърдорела новата и позната.
- Ето, лети Молекула Азот. Азотът е необходим на всички живи същества, както и Кислорода, който влиза в твоята и моята структура. А там летят Благородните газове. Те не дружат с други атоми и молекули, даже един с друг общуват съвсем сдържано. Летят във вид на свободни атоми. Нашата Молекула слушала и била много доволна от себе си, та кислородът и водата са жизнено важни вещества.
Колкото по-високо летели, толкова по-студено ставало и нашата Молекула изведнъж се почуствала изморена. Тя се сбогувала с Молекулата Етанол и продължила бавно натам заедно с пухкаво бяло облаче. Другите молекули в него също се оплаквали от неразположение и че трябва да слязат на земята за да си починат.
- А не е ли опасно да се приземяваш в непознати страни? - поинтересувала се Молекулата.
- Не, само се пази от сърдитите Киселини. Някои от тях много обичат да ловят водни молекули. Тогава ще ти се наложи да живееш в кисела среда, докато някоя Основа не неутрализира Киселината. Те отдавна воюват помежду си, което всъщност въобще не си струва, защото в тяхната битка, която се нарича Реакция на Неутрализация, и двете изчезват и се появяват Сол и Вода.
С проливния летен дъжд нашата Молекула и нейните спътнички полетели надолу към земята и се приземили в голямо езеро, населено с най-разнообразни молекули. Преобладавали водните молекули, но въпреки това малката Молекула внезапно се почуствала самотна и объркана. Спътничките и се смесили с чуждите молекули и доколкото всички молекули вода изглеждат еднакво, вече не можела да различи доскорошните си събеседници. Видяла няколко молекули етанол и ги попитала как да намери пътя към дома, но те се засмели и започнали да сочат в различни посоки. Малката Молекула щяла дълго да блуждае сред непознатите вещества, ако поривът на вятъра не я бил изнесъл на брега.
Оглеждайки се в страни, тя видяла наблизо красиви прозрачни кристали и се отправила към тях.
Това били кристалите на Натриевия Хлорид, както сами се представили.
- Чувала съм, че Солите са продукт на Реакцията на Неутрализация между Киселините и Основите - провикнала се тя към кристалите, колкото се може по-високо, за да могат да я чуят.
- Ти си много образована Молекула - отговорили те учтиво и продължили да блестят под слънчевите лъчи.
- А как да се върна в къщи? В Страната на чистото вещество?- попитала тя с надежда.Но кристалите сякаш не я чули и разочарована тя продължила нататък.
- Пак тия нехуманни молекули вода! - изгърмял някакъв глас в ухото и.- Вода и кислород! Безобразие! Скоро цялата ми армия ще се разпадне на части!
Молекулата изплашено се огледала и видяла зад себе си цяла тълпа непознати атоми. Един от тях, който стоял най-близо да нея, приличал на стар генерал, но лицето му все пак било добро.
- Кои сте вие? - попитала малката Молекула.
- Атомите на Желязото - отговорили те в хор.
- Но нали кислорода и водата са жизнено необходими вещества - опитала се да апострофира отправените и обиди.
- Да, това е така - отговорил атомът-военачалник - за животните, растенията и хората, но не и за нас, Атомите на Желязото. Желязото се разрушава при контакт с Вода и Кислород, образува се Ръжда. Знаеш ли какво е това?
- Не, това е моето първо пътешествие. Все още знам твърде малко за Света.
- Не е толкова малко за мъничка молекула - отвърнал сговорчиво железният атом.
- Аз се загубих и не мога да намеря пътя към дома. Можете ли да ми помогнете да стигна до Страната на чистото вещество?
- Не, никой не може да ти посочи този път. На Света има милиони и милиарди водни капки, които могат да бъдат наречени Страна на чистото вещество. Но ти не се разстройвай, предстоят ти още много увлекателни приключения, ще посетиш много страни, ще намериш много нови приятели. Много пъти ще се издигаш в облаците, за да можеш след това с дъждовните капки да напоиш земята и да даряваш живот.
- Вие разказвате толкова увлекателно! Наистина ли ми предстои нещо толкова забележително?
- Разбира се, та ти не си обикновена молекула, а на едно от най-загадъчните и уникални вещества. Хората да тоя момент не знаят края на твоите възможности.
- Колко хубаво е всичко това! Благодаря ви! Може би пак ще се срещнем някой ден! - Молекулата почувствала, че отново излита и помахала за сбогом на железните атоми.
И тя полетяла напред към удивителните приключения и открития и била щастлива, защото узнала главното си предназначение в Света - да дарява живот.