вторник, 22 ноември 2011 г.

Приказка за питката (социално-химическа)

Имало едно време дядо и баба. Един ден на дядото много му се прияла питка и казал на бабата:
-Я иди, бабо, измети хамбара, остържи раклата. Може да съберем няколко шепи брашно, питка да ми омесиш.
-Това го направих още преди една седмица, - свила рамене бабата - като свършиха пенсиите. Надявах се на третия транш от помощите на Червения кръст, но се оказа, че не отговаряме на условията за социално подпомагане ...
Дядото обаче не се предавал лесно. Той бил стар металург и решил да събере каквото намери по двора непотребно от цветни метали, да го сортира, да го претопи, за да му е по-компактно за носене, и да го предаде на "Вторични суровини". А с получените парички да купи на бабата брашно, питка да му омеси.
Така и направил. Събрал каквото събрал, сортирал, претопил част от отпадъците и отлял метална питка. Оставил я на прозореца да изстива. Но питката хабер си нямала да върви на "Вторични суровини". Скочила от прозореца и си плюла на петите.
Търкаляла се питката по пътя и даже песничка си пеела: "Аз съм питка ..., ... и сладичка." Сега ако се чудите какви са пък тия метални питки, дето и песни знаят, цялата работа била там, че измежду непотребните метални вещи, които претопил дядото, имало един стар училищен звънец - камбанка. Бабата дълги години работила като портиерка в училище и едно от задълженията и било да бие звънеца. Той, разбира се, много отдавна излязъл от употреба - заменили го с електрически, защото "не го чували". Е, него не го чували, но той чувал - и песните, и приказките. А през лятото, когато децата не ходели на училище,  го държали в един прашен шкаф със стари, изпокъсани учебници, та и доста от тях бил попрелистил. И когато бабата се пенсионирала, и го връчили като награда за вярна служба, защото и той бил вече непотребен като нея. Така звънецът с всичките си знания се оказал замесен в питката, която влязла в роля, така да се каже, и естествено по никакъв начин не би могла да е сладичка, но това се пеело в песента.
Търкаляла се питката, търкаляла се, стигнала до крайселската река. До нея бил приседнал един мръсен облак с градски въздух, пълен с въглероден диоксид, който бил довят от вятъра, и и разказвал клюките. Като видели питката, викнали в един глас:
-Стой, питке ..., ще те ядем!
-Дано сами да си вярвате! - ухилила се питката. - Не мога де се сетя колко време трябва да отвися тук, като при това най-много да позеленея. И нямаше да ме изядете, а да ме предпазите. Я, моля ви се!
И се търкулнала по-натам с песен на уста: "Аз съм питка ..., ... и сладичка. От баба и дядо избягах, и от вас,  вода, кислород и въглероден диоксид,  ще избягам."
Влязла питката в гората. И не щеш ли насреща и натриевият хидроксид. Седи там и се цупи.
-Ти що щеш насред гората? - учудила се питката. - И защо се цупиш?
-Баба Пена ходи на пазар в града и купи сода каустик, т.е. мен, да вари сапун. На връщане реши да спести парите за транспорт и да се прибере пеша, напряко през гората. Спря се да бере гъби и като се навеждаше, ме изтърси от торбата. Сега, като няма да си хапна мазничко, теб ще изям! - озъбил се натриевият хидроксид.
-Объркал си метала, пич! - присмяла му се питката. - Да ти приличам на някакъв Алуминий?!
И се търкулнала натам, като така се заливала от смях, че чак си забравила песничката. Но след малко се сетила и запяла:
-Аз съм питка ..., ... и сладичка! От баба и дядо избягах, от водата и газовете избягах, и от теб, натриев хидроксид, ще избягам.
Тананикала питката и изведнъж чула приглушен шепот:
-Пссс! Каква мелодична пес-с-сен!
Питката спряла и се огледала. Наоколо нямало никой. Само в тревата стояло едно стъклено шише с етикет "Царска вода". 
"Оффф! - помислила си отегчено питката. - Аман от тия производители на минерална вода! В стъклено шише я затворили, че и "царска" я кръстили! Какъв бренд! И от тия туристи аман, дето си ръсят боклуците навсякъде!" И после, като погледнала шишето с подозрение, попитала неуверено:
-Ти ли ми приказваш?
-Ас-с-с! - зашумяла течността отвътре. - Много ми хареса пес-с-сента ти, но не мога да чуя  думите. Ще махнеш ли запуш-ш-шалката?
-Да я махна, защо не ... - почесала се питката по кръглата метална глава. - Ти си просто някаква вода ... И каква си - трапезна или минерална?
-Минерална, минерална - забълбукала водата отново.
-Уф, вярно си минерална! - запушила си носа питката, като махнала запушалката. - Как смърдиш!
-Ще ми попееш-ш-ш ли сега? - направила се, че не е чула течността.
На какво ли не сме готови за публика! И питката запяла с пълно гърло:
-Аз съм питка ..., ... и сладичка! От баба и дядо избягах, от водата и газовете избягах и от натриевия хидроксид избягах.
Развълнувала се "водата" в бутилката, опитала се да изскочи навън, но не успяла.
-Още малко недочувам! - ядно изшиптяла тя. - Не можеш ли да наведеш малко това ш-ш-шише?
Навела го питката и запяла право в самото му гърло:
-Аз съм питка ..., ... и сладичка!
Но даже не успяла да довърши тоя път, защото течността плиснала, заляла я и от питката нищо не останало. Така става като не дочиташ уроците до края!

Само такъв асортимент приказка за питката нямах и се наложи да си я измисля. :D
Да се открие от какво "брашно" е питката и да се отразят химическите взаимодействия. 


0 коментара:

Публикуване на коментар

 

Категории

Математическа логика

Математически приказки

Химия