четвъртък, 19 септември 2013 г.

Пиратският банкет и бурето с ром

На кораба на капитан Флинт по случай международния пиратски ден кокът приготвя празничен обяд. Когато всичко е готово, установява, че бурето с първокласен ямайски ром, което пази запечатано за подобен случай и още рано сутринта е заръчал да донесат в трапезарията, така и не се е появило до момента. Понеже и най-страшната морска буря не играе пред гнева на корабния готвач, той успява да изтръгне от попадналите в полезрението му следните признания:
- Капитанът казва, че току-що Боцманът донесъл бурето от трюма в каютата му. Бурето било запечатано.
- Боцманът казва, че преди 1 час Док отнесъл бурето от собствената си каюта в тази на Капитана. Бурето било отпечатано.
- Док казва, че преди 2 часа Дърводелецът занесъл бурето от трюма в дърводелската работилница. Бурето било отпечатано.
- Дърводелецът казва, че преди 3 часа Капитанът отнесъл бурето от палубата в трапезарията. Бурето било запечатано.
Кокът знае, че пиратите не са Чак Толкова Непочтени Същества и затова всеки от тях е излъгал само един път повече, отколкото е казал истината. Какви митарства е извършило бурето и успял ли е някой да се почерпи преди официалното събитие?

Мислех, че последната задача от серията е за коледните чорапи, а се оказа, че е била пак за ром. Съжалявам, че се повтарям (донякъде) и обещавам следващия път да си мисля за нещо друго. :D

Към предишната част     Към началото   

вторник, 6 август 2013 г.

На колко години е капитанът?

Вчера намерих тази задача в миналогодишен брой на списание "Осем":


Годините на капитана ги намерих, както и още 6 числа, които евентуално да свържа с останалите търсени величини. Изхождайки от представата си за винт като крепежен елемент, изключително се затрудних: кое е логично/реално на един кораб да е повече - пътниците или винтовете?! Реших, че "има нещо гнило в Дания" и потърсих оригинала. Ето го:



Според моя речник "винт (рус.)", що се отнася до плавателен съд, е витло. Оказа се, че за да решиш тая задача, доколкото трябва да се уточни кои стойности биха били реални за някои от търсените величини, трябва да си завършил военноморското училище, което аз не съм. Възможно е и, ако си го завършил, да стигнеш до заключението, че е добре и авторът да е завършил подобно училище, преди да  съставя такива задачи.
Оставям ви да се помъчите. И да се изкажете за "единственото" решение, упоменато в българския превод . :)


понеделник, 15 юли 2013 г.

Сватбата на принцеса Ван Чен

Дъщерята на китайския император Тан Тай Чжун, принцеса Ван Чен, била не само много красива, но и изключително умна и образована. Множество високопоставени мъже искали ръката и. Тогава тя разпратила писма на всичките си поклонници, в които ги уведомявала, че ще се омъжи за този, който успее да и зададе въпрос, на който тя не може да отговори. Много се явили в отговор на предизвикателството, задавали и различни въпроси, но тя успяла да отговори на всички.
Ръката и спечелил тибетският владетел Сонгцен, който до този момент вече три пъти я бил искал за жена.
Какво я попитал той?

четвъртък, 16 май 2013 г.

Математиците и бирата

Безкраен брой математици влизат в един бар.
Първият си поръчва половин халба бира.
Вторият си поръчва четвърт халба.
Третият си поръчва една осма.
Барманът не си прави труда да изслуша останалите:
– Шегички си правим, а? Ето ви една халба за всички!



сряда, 17 април 2013 г.

Камъкът на живота (Ярослав Хашек)

 
 
Това е преводът на единия от обещаните вчера бонус разкази в премиерата на книжката ми. По него е един от въпросите във викторината.

В лето 1460-то от рождеството на Христа игуменът на Щалхаузенския манастир в Бавария отправяше тайни молитви към всевишния и всемогъщ подател на разум да изпрати светия дух, който да помогне на него, игумена Леонардус, да открие философския камък и елексира на живота. 
Пред него светеше огън, греещ тумбеста реторта, в която със съскане вреше някаква отвара, а редом стояха тигли, които предстоеше да приемат в недрата си окончателно разтопеното вещество, за да може да се изпари твърд остатък.
Игуменът Леонардус умилено зовеше милосърдния бог, молейки го да склони взор върху своя смирен служител, който, без да се отклонява от пътя на благодатта, без да се обръща към дявола за съвет и без да призовава на помощ нечиста сила, търси философския камък и еликсира на живота.
А от съседната трапезария се донасяше дивият вопъл на монасите, огласящ строгите готически сводове с хоровото четене на "Отче наш, ижи еси на небесах ..."
Дружно скандирайки всяка сричка, те се стараеха да се надвикат един друг, гладни и сърдити, тъй като игуменът ради душеспасението им беше ограничил силно всички, с изключение на себе си, в храната и напитките.
Разтваряйки дъбовите двери на трапезарията, отец Леонардус с просветлено лице произнесе:
– Молете се до захода на слънцето!
После се върна в алхимичната си лаборатория, прегъна колене на скамейката пред разпятието и започна да се моли като в екстаз:
– Господи боже, спасителю мой, изпрати лъч светлина на твоя раб, проясни мислите му, за да открие той жизнения елексир, за спасение на християните, и философския камък. Дай ми знак, господи, няма ли да е грях да добавя в елексира пепелта от изгорения еретик, който отглеждаше черна котка, ходеща на два крака и изгорена от нас заедно със своя обладан от бесовска сила стопанин в твоя чест и слава в деня на храмовия празник пред портите щалхаузенски. А аз ще изпълня волята ти.
Бог не изпрати знамение. И отец Леонардус свари пепелта на изгорения еретик-чародей заедно с пепелта на неговата котка. После, тихо повтаряйки извивките на монасите, четящи в съседната трапезария "Отче наш", изля съдържанието на ретортата в тиглите, постави ги на триножници и със сърдечно, благодатно умиление се зае да изпарява утайката.
Отново падна мрак и отец Леонардус отиде в трапезарията, оставяйки на огъня да ври колкочещата и съскаща маса.
В трапезарията той с проникновен, бащински ласкав глас каза на монасите няколко думи за божието милосърдие, а после ги разпусна да почиват, нареждайки на всички, преди да легнат в твърдите си легла, да подложат грешната си плът на взаимно душеспасително бичуване. Накрая, прегънал колене пред неугасващото кандило, запали факел и излезе в двора.
Той тръгна да огледа манастирското стопанство, този мил игумен-грижовник. Да навести прасетата в кочината: как ли се чувстват? Вчера изглеждаха много зле.
Отец Леонардус подозираше, че монасите, обременени от наложения им пост, са се добрали до кашата от трици, предназначена за свинчетата, и са напълнили с нея своите грешни утроби, гневейки бога и ограбвайки бедните твари. В последно време прасетата видимо отслабнаха. Това не бяха вече предишните славни, обли бъчвички, такива розови и апетитни, че отец Леонардус пееше в тяхна слава псалми, въздавайки хвала на създателя. Тези мили божии създания бяха четиридесет – точно толкова, колкото и монасите. Значи, ако четиридесет монаха са изяждали с ненавист храната, приготвена за четиридесет прасета, как би могло да се очаква бедничките да грухтят весело в двора на светата обител, пропъждайки с ехото на живия живот и младостта мрачната манастирска тишина.
Пламъкът на факела озари бедните създания с червена светлина. Виждайки своя наставник, те загрухтяха така жално, че на добрия игумен му се сви сърцето.
– В какъв вид, о, братя, се представяте пред мен? – скръбно възкликна старецът, гледайки техните изпосталели тела; той се просълзи и въздъхна.
После, като видя празните корита, прати едно проклятие по адрес на монасите и отиде да удари камбаната.
Когато монасите се събраха отново в трапезарията, той се обърна към тях с такава реч:
– Вие бичувате тленните си тела, а сами ограбвате прасетата и нарушавате поста? Бог ще ви накаже. На колене,негодяи!
Като възнесен над тълпата, с лице озарено от светлината на кандилото, той възкликна:
– Покайте се, жалки свини!
И под песента на монасите, захванали "Помилуй нас!", се спусна в погреба, където, скърцайки със зъби, изпи чаша вино.
Връщайки се в трапезарията, той обяви на монасите, че ще ги прати пеша до Рим при папа Инокентий III – да искат прошка от главата на християнския свят.
После им заповяда да вървят да си лягат.
А сам отиде в килийката, където провеждаше опитите си, пъхна факела в огнището и започна да разглежда останалото след изпарението вещество. То беше тежко, с метален блясък. 
Отец Леонардус пребледня. Не, това не е философски камък: в старинната книга, принадлежала на изгорения чародей, беше казано, че философският камък трябва да е лек и прозрачен. Но нали за своите опити той взе земя от хълма, където преди беше каменоломната, а на Велики Петък, казват, се появявало светло сияние.
Той падна на колене и заплака. Устремявайки взор в разпятието и удряйки се в гърдите, промълви смирено:
– Виждам, боже, спасителю мой, че не съм достоен за милостта ти!
После взе останалия в тиглите зърнист прах, изнесе го на двора и го изсипа там.
След това монасите още няколко дни постиха и слабееха, тъй като грижовният игумен, ангажиран с душевното им спасение, ги следеше да не докосват кашата на свинете.
А свинете видимо се поправиха. Трудно е даже да си представиш, че може така бързо да се захраниш след толкова продължително гладуване. И колкото повече слабееха монасите, толкова по-бързо се поправяха свинете. Просто биеше на очи.
И ето веднъж отец Леонардус видя, че свинете нещо търсят и дъвчат из двора. Приближи се и се оказа, че ближат получения вместо философски камък и изхвърлен от него на двора прах.
Той влезе в кулата и падна на колене. Веднага му стана ясно, че господ се е смилил над него и той е открил камъка на живота – не жизнен еликсир и не философски камък, а питателно средство, животворящ, ободряващ екстракт.
На следващия ден той отиде с няколко монаси на служещия за лобно място хълм край Щалхаузен за земя, необходима за получаването на камъка на живота.
Когато от камъка беше натрупан порядъчен запас, на отец Леонардус му дожаля за неговите бедни, изпосталели монаси. Прииска му се те също да се поохранят като прасетата. Той нареди да добавят в предназначената за тях черна каша счукан на прах камък на живота и с радост наблюдаваше как те охотно я ядат.
На сутринта всичките четиридесет монаха се споминаха в адски мъки и отец Леонардус остана сам. 
Камъкът на живота беше не друго, а антимон. Него откри през 1460-та година игуменът на Щалхаузенския манастир в Бавария Леонардус, наричайки го на шега на латински "антимониум", т.е. средство "против монаси".
Отец Леонардус и през останалата част от живота си развъждаше свине, на които антимонът не само не вреди, а от него се угояват – така че по желание на германския император му беше дадена графска титла.

Ярослав Хашек, 1910
 
превод на български: Gloxy-Floxy

Не съм лингвист и не съм на ти с латинския, но ако съм попаднала на правилната информация, "мониум" като част от латинска дума означава нещо, което се отнася до мъже, не монаси специално. Другаде четох, че френската дума - "антимоне"(надявам се да съм я запомнила правилно) - , ако се разглежда по този начин, би означавала точно "против монаси". :)
Що се отнася до прасетата, това е чиста художествена измислица и няма основания да се смята, че антимонът е по-добър за прасета, отколкото за хора. Ако се увлечете по свиневъдството, угоявайте ги с нещо друго. 
А антимонът е от тези елементи, чиито съединения са се използвали дълго преди да бъдат открити простите им вещества. В тоя смисъл, антимонът присъства в козметиката от древността и още античните  дами са си чернили клепките с негови съединения.

вторник, 16 април 2013 г.

Предизвикателството на Гло: "Забавна химическа викторина" (електронна книга)


 Време за премиера! :)
В резултат на трудове усилни на сцената се явява моето предизвикателство към любителите на интелектуалните игри и забавната наука.
Книгата е в сферата на научно-популярната литература и насочена към широк кръг читатели. (Уместно е, разбира се, те да са изучавали поне една-две години химия в училище и да притежават елементарна грамотност в тази наука.) Научно-популярна литература, както добре ви е известно, почти отсъства от пазара, а доколкото я има въобще, е в странно изродени съвременни форми. Аз не ви предлагам точно завръщане в миналото, книжка от детството на читателите на средна възраст. Само донякъде, просто защото химически викторини досега не са издавани на български, още по-малко в забавен формат. Въпросите са базирани на интересни и забавни факти, за да няма отегчени и са с различна трудност, за да няма разочаровани. Въпреки че по мое мнение най-голяма полза от нея биха имали тези, които не успеят да отговорят на повечето въпроси и чрез дадените отговори могат да обогатят своята ерудиция. С присъщата ми нестандартност прегазих правилата и поставих отговорите директно след въпросите, а не както е прието - във втората част на книгата. Смятам за нечовешко да тичаш напред-назад из електронна книга и доколкото лично ми се е налагало, не бих го причинила на някой друг. Имах грижата визуално ясно да са разграничени краищата на въпросите и погледът да не се забива в съдържанието на отговорите; това, кога и дали да погледнете в тях, да остане ваш избор, но без да се налага да скролирате непрекъснато.

И така, каня ви да разкриете химическите тайни на древните владетели и жреци, средновековните алхимици, в сюжети от творчеството на известни приключенски писатели и хумористи и някои съвременни гатанки.

Каква е тайната на оракула?
Как и какви открития вършат стихиите?
Що за душа имат веществата?
Юстус Либих vs. д-р Йоткер - кой изобретява и кой продава?
Как се возят електроните в градския транспорт?...

Питанки разни, най-разнообразни! А още, предговорът ви предлага поглед върху непознати факти за реалната ми личност. :) За по-ясна представа, ви давам възможност да надникнете в неговото начало,


като, разбира се, екшънът тепърва предстои. :D

Можете да разгледате и съдържанието:



Ако желаете да притежавате книгата пишете ми на e-mail: g.galabova@abv.bg  .
Kато бонус за всички мои читатели, ще кача в блога до края на седмицата превода на два забавни разказа, по които има въпроси в книгата - на Ярослав Хашек и Марк Твен. Не мисля, че са превеждани на български, без да мога да се закълна в това.
Ако не проявявате интерес към веселите химически главоблъсканици, но имате приятели с такива интереси, можете да ги информирате за книгата. Бих била благодарна на многобройните си последователи от учителското съсловие, ако предадат тази информация на колегите си-химици. Книгата би могла да им е полезна в извънкласни форми.
Благодаря ви за търпението да изчетете това ревю!



понеделник, 8 април 2013 г.

За химията и любовта



Безспорно по-ниската поляризация и общата електронна двойка да е споделена наистина е за предпочитане. :)


вторник, 5 март 2013 г.

У кого е ацетона? (2 в 1)

:D Тъкмо бях дръпнала шалтера на браузъра и като попаднах на тая загадка , пак дотичах (след като се ухилих злорадо, естествено). Класическа "айнщайнова" задача, т.е. логическа, с дребната особеност, че изисква известна компетентност, респ. търсене, за да разграничите по химически категории думичките в условието. Четете внимателно! И аз не съм я решавала още, така че сме заедно на стартовата линия. 3,2,1 ... :D

Лабораторията се състои от пет помещения, разположени в една редица. Стените на всяко от тях са боядисани в различен цвят. Във всяко помещение работи по един химик. Всеки от тях разполага с един прибор, един разтворител и един реактив.
Фишер работи в червената стая. Гриняр има ИЧ-спектрометър. Етиловият етер е в зелената стая. При Кекуле се съхранява бензола. Зелената стая е непосредствено до бялата, вдясно от нея. Химикът, който работи с фенилхидразин, има магнитна бъркалка. Разтворът на железен хлорид е в жълтата стая, спиртът - в средната. Фридел работи в първата стая отляво. Химикът, който използва в опитите си фенилизоцианат, е точно до стаята, в която е вискозиметъра. Разтворът на железен хлорид е точно до стаята, където стои центруфугата. Реактивът на Толенс е в същата стая, в която е и хлороформа. Реактивът на Лукас - у Лукас. Фридел работи до синята стая.
У кого от химиците е ацетона и къде стои газовия хроматограф?


четвъртък, 28 февруари 2013 г.

Знаете ли химия: Защо е луд Лудият Шапкар?

Профилът на Шапкаря от "Алиса в страната на чудесата" на Луис Карол не е случаен. По времето, когато е писана книгата, често се наблюдавало психическо разтройство сред хората, упражняващи тази професия, което нарекли "болест на шапкарите" и започнали да казват "луд като шапкар".
От какво полудявали шапкарите?

Още интересни химически гатанки може да намерите в електронната книга "Забавна химическа викторина".


 


сряда, 27 февруари 2013 г.

Знаете ли химия: "Жилещо" вещество

С помощта на кое вещество, съдържащо се във власинките и, жили копривата?


вторник, 26 февруари 2013 г.

"Дяволът", който поглъщал злато

Алхимикът и звездоброец на бухарския емир веднъж казал на своя господар, че може да му покаже "шейтана" ("дявола"), приел образа на течност и поглъщащ злато. Алхимикът показал на емира как се ражда "шейтана". Той пропуснал газообразен червенокафяв оксид през друг течен оксид. При това се получила силна киселина и нов газообразен оксид - безцветен, който на въздуха отново се превръщал в червенокафяв газ. След това алхимикът смесил получената силна киселина с готварска сол и пуснал в сместа златен пръстен. Пръстенът започнал да се покрива с мехурчета газ и изчезнал ...
Потресеният емир заповядал да запечатат съда и да го закопаят в земята, а алхимика да заключат в тъмница.
Какъв е химическият смисъл на легендата?

Източник: Степин, "Занимателни задачи и ефектни опити по химия"

 

Категории

Математическа логика

Математически приказки

Химия