химическа приказка
В някакво царство, в някакво господарство живеели две семейства. Едното наричали Алкални метали, а другото - Халогени. Тези семейства не само че не поддържали приятелски отношения, а може да се каже, че воювали помежду си. Откъде тръгнал спорът никой не помни, най-вероятно оттам, че едното семейство осъждало начина на живот на другото.
В царството действал строг указ: Всеки може да притежава толкова богатство, т.е. електрони, колкото е номерът на дома му. А как да се разпореждат със законно придобитото имущество в указа не било казано. Затова, по силата на щедростта си, Алкалните метали отдавали последния (най-външния) си електрон и ги нарекли възстановители (редуктори). Халогените били алчни и агресивни, даже започнали да ограбват по-слабите от тях, заради което ги нарекли окислители-грабители.
Тази история се случила на Трета периодична улица, където един ден се срещнали Na (Натрео) и Cl (Хлориета). Много се харесали, но тъй като били от враждуващи семейства, решили да се срещат тайно, за да не си навличат гнева на роднините си.
Натрео живеел в дом №11 и мечтаел да подари последния си свободен електрон на Хлориета. Той бил достоен жених: сребристобял, с блясък, мек и с ранима душа. Но семейството научило за тайната му любов и го затворили в банка под керосин.
Хлориета също била затворена в съд, на който лепнали надпис "Отрова". От мъка тя станала жълто-зелена на цвят.
Алкалните метали и Халогените мислели по този начин да принудят влюбените да се откажат от любовта си, но не се получило. Двамата изпадали във все по-дълбока депресия. Натрео се топял и губел блясъка си. А Хлориета под натиск (налягане) се превърнала в течност, даже при стайна температура. И роднините се предали. Не им останало друго, освен да се срещнат на амфотерна територия (линията Бор-Астат) и да започнат преговори.
Преглътнали старите обиди и решили - сватба ще има. Натрео подарил своя електрон на Хлориета и се превърнал в катион, а тя го приела и се превърнала в анион. Връзката помежду им нарекли йонна, а съюзът им - Готварска сол. Много ползи принесли обединени на живите организми и специално за животинските: поддържали киселинно-основното равновесие в тях, регулирали осмотичното налягане, участвали в секрецията на солна киселина в стомаха и други процеси свързани с преработката и усвояването на хранителни вещества, в предаването на нервни импулси ...
Списъкът е доста дълъг. А ако се чудите за какво е това нелирично отклонение, веднага ще обясня. Нароилите се псевдонауки за здравословно хранене, живот, нутрициологии разни ни атакуват чрез медиите с най-разнообразни дезинформации, носещи посланието да изключим или да намалим драстично солта в храната си. Затова искам да подчертая физиологичната необходимост на човешкия организъм от сол. Тя съществува и е доказана от векове. Можете да прочетете много за евентуалните вреди от злоупотребата със сол в храната, някои са обосновани, други - хиперболизирани или манипулативно поднесени. Аз искам да привлека вниманието ви към обратната страна на медала, до какво може да доведе нейния недостиг, а именно - депресия, нервни и психически заболявания, нарушения на храносмилането, сърдечно-съдови заболявания, спазми на гладката мускулатура, остеопороза и анорексия. При хроничен недостиг - до смърт. Затова нискосолеви диети е разумно да се спазват само при определени и доказани заболявания, по лекарско предписание. А пълното изключване на солта от храната е напълно неуместно и много опасно. Дневната потребност от сол варира най-вече според местообитанието и храненето. Най-ниска е за хора, които живеят при много студен климат и храната им е предимно от животински произход - млечна и месна. Най-висока е за тези, които обитават райони с горещ климат и употребяват предимно храна с растителен произход. Дневната нужда от сол се увеличава и при тежки физически натоварвания, в това число слагам и интензивните спортни тренировки. Всичкото казано иде да рече не да изсипете солницата в чинията, а да не я изхвърляте. Бъдете умерени! :)
Автор на приказката: Олга Крошунова
Наклоненият текст е целенасочено допълнение от мен. В химическата част си позволих да внеса само леки уточнения, които не са напълно достатъчни, но гледам да не си позволявам прекалено големи волности с авторските текстове все пак. :)