Кой е по-важен?

(за най-малките математици)

Веднъж Плюсът и Минусът се скарали, кой от тях е по-важен.

– Аз съм по-важен! – викал Плюсът. – Без мен не можеш да сметнеш колко ябълки има в купата. Ето, например, имало в купата 2 ябълки, мама сложила още 3. Без плюс как ще разбереш колко са станали?

– Не, аз съм по-важен! – още по-силно викал Минусът. – Без мен в магазина си загубен! Ето, отиваш да купиш хляб – хлябът струва 1 лев, а ти имаш банкнота от 5 лв. Без минус как ще разбереш какво ресто ще ти остане? Ако не разбереш, така и ще се прибереш вкъщи с един хляб. А ако пресметнеш, че ще ти останат 4 лв, можеш да си купиш и цяла кутия сладолед!

– И все пак аз съм по-важен, – не отстъпвал Плюсът. – С мен винаги се добавя, а това е хубаво!

– Да, бе! – подиграл му се Минусът. – Имало една локва, появила се още една, станали две локви – какво му е тук хубавото? Само ще си намокриш краката. А виж, ако на небето имало три облака, духне вятър и всичките отлетят – остават 0 облака и напича слънце. Е, кой е по-важен: плюсът или минусът?

Спорът можело да продължава до безкрай, ако на виковете им не се отзовало Равното:

– Вие сте равни, приятели мои, – заявило то. – Без минус не можеш да провериш вярно ли е решен пример със събиране, а без плюс не можеш да провериш вярно ли е решен пример със изваждане. А и моята помощ е важна, за да намерите правилното решение на всичките си въпроси и спорове.

Оттогава математическите знаци живеят дружно и помагат на хората да решават ежедневните си задачи.

Хубост Ненагледна (флаш версия на математическата приказка-игра)

:) Вещерско-будителският ми принос под формата на нова дрешка за старата приказка-игра.
В тази версия милост за грешен отговор няма! Бъдете внимателни! :)
Приятно забавление!

Удивително изцеление (математическа приказка)

Знаете ли тази магия? Ще се случи ли, както е описана в приказката? Ако не, как?

Много отдавна в математическото царство, в аритметическото господарство живяли крал Естествено число и кралица Правилна дроб. Помагали им да управляват царството мъдрите съветници Сума и Умножение.

Един ден на краля и кралицата им се родила дъщеря - принцеса Смесено число. Тя приличала по цялата част на баща си, а по дробната на майка си. Всички много обичали принцесата и даже царските съветници се скарали кой от тях да я възпитава, но успели да се разберат помежду си и да си поделят грижите за нея.

Един ден, докато никой не я наблюдавал, принцесата отворила "Великата магическа книга на математиката" и започнала сама да учи заклинанията: събрала цялата си част със знаменателя на дробната и после умножила полученото по числителя на дробната част. И, о, ужас, превърнала се в Неправилна дроб. Никой не могъл да я познае и я изгонили от двореца.

Дълго се скитала сиротната принцеса, докато не стигнала до брега на вълшебно езеро. Огледала се в него и се видяла същата като преди. Гмурнала се Неправилната дроб в езерото и като излязла на брега, отново се била превърнала в Смесено число.

Прибрала се в двореца, където я посрещнали с облекчение и радост. А занапред, преди да се захване с магии, принцесата чакала да получи напътствия от мъдрите съветници на кралството.

А можете ли да кажете как се случила втората магия в езерото?

Ученическа приказка с добавени от мен въпроси, видно е защо. Не че не можех да подходя по-просто, но не пожелах. :)

Приказка за Нулата и Опитната десетична запетая

 Живели някога една Нула и една Опитна десетична запетая. Весело си живели и обикаляли по света. 

Отправили се един ден на поредното пътешествие. Малко ли, много ли вървели, никой не знае. Стигнали до гората. Навлезли в нея  и гледат: на пънче седят две числа - 9,3 и 100 - и плачат. Доближили се до тях Нулата и Запетаята и питат:

- Защо плачете?

- Как да не плачем? - отвърнало 9,3. - Срещнахме се със 100 в гората и решихме да се умножим. Някъде съм слушало, че за да стане това, трябва да се премести Запетаята, но не знам как. А и моята никъде не ще да мърда, капризничи!

Запетаята от своя страна започнала да се оправдава:

- Първо на първо, днес нещо съм неразположена. Второ на второ, аз пък съвсем не знам къде е правилно да се преместя, защото съм съвсем неопитна запетая - на практика съм. И въобще това число мира не ми дава, само иска да скачам нанякъде!

- Не се ядосвай, - казала Опитната запетая - аз ще те науча! Хайде сега, гледай. Колко нули има числото 100?

- Две.

- Точно така. И за да се умножи числото по 100, скачаш два знака надясно. Разбра ли?

9,3 . 100 = 930

- Да, струва ми се. Получи се 930.

- Браво! А сега, скъпа Нуло, - обърнала се Опитната запетая  към спътницата си - ако числото 100 не протестира, би ли застанала от дясната му страна, за да се упражним в умножение по 1000?

- Пак ли ще скачам?! - стреснала се Запетаята.

- Е, искаш ли да се научиш или не?!

9,3 . 1000 = 9300

- Добре, добре! Скачам три знака вдясно, колкото са нулите на 1000. Ето какво се получи - 9300. Много благодаря за урока!

Пътешествениците продължили нататък. Срещнали две числа, които се карали - 13,768 и 100.

- Какво викате вие тук?

- Реших, че съм твърде голямо - започнало да обяснява 13,768. - Реших да се намаля, примерно 100 пъти, и помолих числото 100 за помощ. Но моята Запетая в 5-ти клас само се е въртяла и говорила в час по математика и сега не знае какво да прави!

Опитната запетая отново се притекла на помощ:

- Какво действие ще изпълняваме?

- Деление.

- Колко нули има числото 100?

- Две.

- Точно така. Сега, за да разделиш на 100, скачай два знака наляво, колкото са нулите му. Какво се получи?

Послушала я невнимателната запетая и се получило 0,13768 - точно 100 пъти по-малко от 13,768.

Нулата и Опитната запетая се прибрали доволни у дома. А запетаите, които обучили, започнали да им идват на гости и да им разказват как върви работата им. И двете завършили  със шестици и станали опитни запетаи.

Автор: Валя Сичева

Превод: Gloxy-Floxy

Царство "Координатна ос" (математическа приказка)

дидактическа приказка, 6 клас

 

В едно царство, което се наричало "Координатна ос", живеели числа. В центъра му се издигал дворецът на царица Нула. Тя решавала много важни въпроси. Един ден в двореца се появили пътешествениците Плюс и Минус със своите свити oт положителни и отрицателни числа. Царицата ги поканила за нейни помощници, защото владенията и били много обширни. Те останали като такива, само че всички числа се изпокарали и настъпил голям хаос. Тогава Нулата решила Плюсът да управлява дясната половина от царството, а Минусът - лявата. Сложили пътни знаци, които показвали, че в дясната половина живеят само положителни числа, а в лявата - само отрицателни. Градът още бил разделен на квартали - единични отсечки. Всеки жител си имал къщичка - координата, а две еднакви числа, но с различни знаци били роднини - противоположни числа. Тогава се явило ново брожение. Числата започнали да се сравняват. Едните викали:

- Ние сме по-големи!

- Не е вярно, ние сме по-големи! - не отстъпвали другите.

В отговор царицата издала указ, който гласял, че отрицателните числа винаги са по-малки от положителните, а самата Нула е по-голяма от отрицателните и по-малка от положителните числа. Оттогава в царството настъпил ред и числата заживели мирно, спазвайки правилата.

автор: Елвира Андреева

превод: Gloxy-Floxy

Едно зърно ориз (математическа приказка)

Приказката е индийски фолклор. Намерих я в един англоезичен сайт като методическа разработка по информационни технологии (Ексел). Но спокойно може да се ползва и за задача по информатика, макар и за създаване на съвсем проста програмка на начално ниво.

Имало едно време един раджа, който вярвал, че е мъдър и справедлив, какъвто трябва да е всеки раджа. Постановил селяните да му дават по-голямата част от оризовата си реколта.

- В моите хамбари - казал раджата - оризът ще бъде съхраняван добре и ако има лоша година, ще разполагаме със запас от храна.

Няколко години подред раджата прибирал почти цялата реколта на селяните и хамбарите му пращели от ориз. Дошла лоша година и настъпил глад. Селяните нямали ориз нито за храна, нито за семе.

- Ваше Величество, нека отворим хамбарите и раздадем ориз на хората! - помолил го един ден министърът. - Обещали сме.

- Обещано, необещано, откъде да знам колко ще продължи гладът! - троснал се раджата. - Трябва да имам ориз за себе си. Нима раджата може да стои гладен?

И като напук решил да организира пир за себе си и придворните. Изпратили един слон с два коша до хамбарите за ориз. Когато слонът се връщал натоварен към двореца, от единия прокъсан кош по пътя започнал да се сипе ориз. Малко момиче на име Рани видяло това. Тръгнало до слона, като постлало полата си така, че падащите зърна да се сипят в нея. Слонът стигнал до двореца и стоящият пред него страж креснал на детето:

- Стой, крадло такава! Накъде с тоя ориз?

- Аз не съм крадла - отвърнала Рани. - Точно обратното, събрах ориза на раджата и идвам да му го донеса.

Когато раджата научил, заръчал да му доведат момичето.

- Искам да те възнаградя за вярното поданичество и че си върнала това, което ми принадлежи - казал той великодушно. - Поискай каквото и да е и ще го имаш!

- Ваше Величество, незначителната ми постъпка не заслужава награда - скромно отговорило момичето. - Но ако настоявате, можете да ми дадете едно зърно ориз.

- Едно зърно ориз? - възкликнал владетелят. - Не, трябва да ми позволиш да те възнаградя по-богато, както подхожда на раджа!

- Добре тогава - засмяло се момичето. - Дайте ми сега зърното ориз, а аз ще идвам в продължение на 30 дни и искам всеки ден да ми давате два пъти повече зърна, отколкото предишния.

- Пак искаш скромна награда - казал раджата. - Но добре, ще я имаш!

И така Рани получила първото зърно ориз.

Задача: В Ексел да се направи таблица с две колони. В първата - дните, в които момичето е посещавало двореца, във втората - зърната ориз, които е получило всеки един ден. След като изведат резултат, учениците продължават приказката, четейки броя зърна, които момичето е получило всеки следващ ден:

На следващия ден Рани получила 2 зърна ориз.
На по-следващия - 4.

На  деветия ден - 256 зърна, което било всичко на всичко една малка шепа.

"Това момиче е честно, но не е много умно - помислил си раджата. - Та тя щеше да получи повече, ако беше задържала това, което беше събрала в полата си." 

Но дали бил прав?

Оризът, който получила Рани на дванадесетия ден се събрал в четири шепи, на тринадесетия - в една купа, на шестнадесетия - в една чанта.

"Май, не бях прав ... - взел да се размисля раджата. - Това ще излезе повече, отколкото предполагах."

В следващите дни взели да извозват ориза, който и се полага с товарни животни и хамбарите започнали постепенно да се опразват.

На последния тридесети ден двеста петдесет и шест слона и докарали съдържанието на последните четири склада на раджата - 536 870 912 зърна ориз.

- И какво ще правиш с всичкия този ориз? - тежко въздъхнал раджата. - Сега на мен не ми остана нищо!

- Ще го раздам на гладните - отвърнала Рани. - Ще оставя и на вас, ако обещаете отсега нататък да събирате като данък само толкова, колкото ви е нужно.

- Обещавам! - казал раджата.

И до края на дните си бил наистина мъдър и справедлив, какъвто всеки раджа трябва да бъде.

Продължение на задачата: В програмата да се построи графика y=f(x), където y са зърната ориз, а х - дните, в които са получени. На графиката да се посочи натрупването за различни периоди и цялото време.

Появата на нулата

По изключение нещо за най-малките ученици и старшите групи на детската градина. :)

 

Шестицата поливала цветя и била толкова погълната от заниманието си, че се стреснала, чувайки непознат глас: „ Кажете, моля, къде живеят цифрите?”  Цифрата Шест се обърнала и видяла симпатично овално същество.

-При вас ме изпрати царица Математика – обяснило то. – Нали вие сте и писали с молба за помощ?

-Да, помолихме я да ни научи да броим с по-големи числа. Миналата година, например, отгледах множество астри, но не можах да ги преброя. Ние всички тъжим, когато не можем да преброим нещо.

-Не се вълнувайте, аз ще ви помогна! – утешило Шестицата овалното същество.

-Бързо тук! При нас дойде най-голямата цифра на света! – започнала да вика въодушевено Шестицата.

Всички веднага се събрали около гостенката.

-Казвам се Нула – вежливо се представила тя на останалите цифри.

-О, колко е кръгла! – възхитила се Тройката.

-А какви числа можеш да броиш? – поинтересувала се Девятката.

-Аз въобще нищо не мога да преброя – въздъхнала гостенката.

-Даже и едно дърво ли не можеш да преброиш? – разстроено попитала Единицата.

-Нищо не мога – потвърдила Нулата.

Цифрите не знаели какво да мислят. Накрая мъдрата Девятка решила:

-Тук има някаква тайна. Ненапразно царица Математика  я е изпратила при нас. Хайде да и построим дом в нашия град, а докато стане готов, нека поживее у всички подред. Ще започнем от теб, Единица. Заведи гостенката у вас да си почине.

-Врабците долетяха, – възкликнала Петицата – бързо да ги преброим!

-Точно десет са – в хор отвърнали Единицата и Нулата, които в този момент заедно преминавали край ятото врабчета.

-Как успяхте да ги преброите толкова бързо? – изненадала се Петицата.

-Не знаем как точно се получи, но като застанахме една до друга, се превърнахме в десятка – отново в хор отговорили Единицата и Нулата.

Цифрите били удивени от такава новина.

-Невероятно! – казала Девятката. – Когато Нулата застане до някоя цифра, тя се превръща в десет пъти по-голямо число.

Петицата прошепнала нещо на Единицата и тя послушно пуснала Нулата, а Петицата се строила до нея. И след това се разсмяла:

-Ето, и аз проверих! Колко голяма станах, не просто Петица, а цели пет десетици – точно петдесет. Да, да, вярно е!

Цифрите се развълнували, всеки искал да застане заедно с Нулата и да провери своите нови възможности. Двойката литнала с нея към облаците и се превърнала в числото двадесет. Тройката я почерпила със сладкиш и се превърнала в числото тридесет. Четворката обсъдила с Нулата какъв дом да и построят. Разбира се, при това се превърнала в четиридесет. Но Девятката видяла, че гостенката едва не е припаднала от умора и казала със строг глас:

-Води, Единичке, гостенката вкъщи, изтощена е.

Единицата гордо се отдалечила с Нулата под ръка. Всички останали цифри също се отправили към домовете си, завиждайки на щастливата Единица.

                                                       ***

Въпроси и задачи към приказката:

• С какво характерът на Нулата се отличава от характера на останалите цифри?
• Как се изменя характерът на Нулата, когато образува десетици с другите цифри?
• Как мислите, каква къщичка ще построят за Нулата?
• По кое време на годината най-често навън е нула градуса?
• След като се казва „нула часа”, защо Нулата не е отбелязана на циферблата на часовниците?
• Какво значи изразът „пълна нула”? Може ли някой да бъде пълна нула?

                                                     ***

Сценка „Кому е нужна Нулата?”

Децата се делят на групи по три човека. Едно от тях е Нулата, останалите са други цифри. В сценката децата трябва да измислят причина, защо им е необходимо да се превърнат в десетици, и да се опитат да уговорят Нулата да застане редом с тях. Нулата застава редом с този, чиито аргументи изглеждат по-убедителни.

                                                     ***

Портрет на Нулата

Децата изтеглят картончета, на  които са отбелязани различни настроения, напр. замечтано, радостно, тъжно. Те трябва да нарисуват портрет на Нулата в такова настроение.

                                                      ***

Игра „С Нулата срещни се”

Едно от децата е Нулата, а другите държат картончета  с останалите цифри.

Нулата произнася: „С Нулата срещни се, в десетица превърни се! Таня и Светла, излезте!”

Двете деца излизат, а това, което играе Нулата, трябва бързо да назове двете двуцифрени числа, които се образуват, когато нулата се постави след цифрите на техните картончета.

                                                       ***

Домашна работа

Нарисувайте или напишете списък на предметите в дома ви, които по формата си напомнят за Нулата. Измислете кратка история, как Нулата се сприятелила с тези предмети.

                                                    ***

Работа по домашното задание

Децата четат/разказват своите приказки. От работите им се съставя книжка „С кого дружи Нулата”

А.Лопатина, М.Скребцова  „Добрата математика”

превод: Gloxy-Floxy

 

Как математиците разказват приказки

Кралят и неговите синове - геометрична приказка без край

Живял някога крал Успоредник. Той имал  трима сина. Всички те били еднакво красиви и умни, добри и милосърдни. Всички притежавали качествата на своя баща. Въпрос: Знаете ли как се казват синовете? Отговор.

Правоъгълник, Ромб и Квадрат

 

Когато кралят остарял, решил да остави управлението на кралството в ръцете на един от синовете си. Извикал ги при себе си и им казал:

-Всички ви обичам, всички сте ми скъпи! Но държавата не бива да се дели на части. Този от вас, който успее да докаже, че притежава най-много достойнства, ще застане начело на кралството, а другите ще му помагат.

Пръв започнал да изброява качествата си правоъгълникът:

-Аз, както и ти, татко, съм успоредник. Ъглите ми се подчиняват на същите закономерности, на които и твоите, но за моите съществува и една допълнителна. Въпрос: Знаете ли какви са свойствата на ъглите ми? Отговор.

В успоредника срещуположните ъгли са равни. В правоъгълника всички ъли са по 90°.

Диагоналите ми също са подчинени на закономерностите, на които и твоите, но за моите има още едно допълнително условие. Какви са свойствата на диагоналите на правоъгълника? Отговор.

Диагоналите на правоъгълника са равни, разполовяват се в пресечната си точка и всеки от тях го разделя на два еднакви триъгълника.

И страните ми притежават същите качества като твоите. Какви са свойствата на страните на правоъгълника? Отговор.

Срещуположните страни на правоъгълника са успоредни и равни.

Мисля, че изброих всичко, на което съм способен.

После се надигнал ромбът с думите:

-Внимателно изслушах брат си и мога да кажа, че някои от свойствата ни съвпадат. Какви общи свойства имат правоъгълникът и ромбът? Отговор.

Срещуположните страни са успоредни и равни. Диагоналите се разполовяват в пресечната си точка и всеки от тях дели фигурата на два еднакви триъгълника.

Моите страни, обаче, се подчиняват на още едно условие. Какво е то? Отговор.

Всички страни на ромба са равни.

И диагоналите ми притежават едно друго свойство. Какво е то? Отговор.

Диагоналите на ромба се пресичат под прав ъгъл и се явяват ъглополовящи на ъглите му.

Това са моите достойнства.

Последен бил квадратът.

-Ако трябва да се сравнявам с братята си, - казал той - то аз притежавам свойствата  ........ Какви качества притежава квадратът в сравнение с правоъгълника и ромба едновременно? Отговор.

Квадратът притежава свойствата на правоъгълника и на ромба едновременно.

Кой от принцовете притежава най-много свойства-достойнства и трябва да седне на престола?

по Таисия Батаева

Eлeна Прекрасна

(сюжетно по същата приказка, по която е и играта "Хубост Ненагледна" в блога)

В някакво царство, някакво господарство живял Иван Царевич. Родителите му умрели рано и сам отгледал трите си сестри - Мария, Олга и Ана. Когато принцесите отраснали, брат им ги дал за жени на царете на Меденото, Сребърното и Златното царство. Цяла година живял сам, съскучил се и решил на път да тръгне, сестрите си да навести. Но до тях така и не стигнал. По пътя срещнал Елена Прекрасна, от пръв поглед се влюбили един вдруг и се оженили. Лоша орисия тегнела над младата царска невеста - срещне ли любовта на живота си, свърже ли съдбата си с нея, да бъде отвлечена от Кашчей Безсмъртни. Така и се случило. Отвлякъл Кашчей Елена Прекрасна, но тя отказала да стане негова жена и в злобата си той я превърнал в тънка бяла брезичка.

Събрал Иван Царевич воини и тръгнал да търси любимата си жена. Дълго ли, кратко ли вървели, вдън гори тилилейски се оплели. А в средата на гората се мъдрела къщичка на кокоши крака. Там живеела баба Яга. Изплакал и Иван Царевич болката си. Баба Яга отдавна враждувала с Кашчей Безсмъртни и го научила как да развали магията. Дала му вълшебен пръстен, който да му покаже пътя до замъка на Кашчей и му казала: "Трябва да намериш царете на Медното, Сребърното и Златното царство, мъжете на сестрите ти. В полунощ заедно с тях да застанеш пред портите на Кашчеевия замък и да кажете вълшебна дума. Така ще падне магията от Елена Прекрасна и Кашчей повече няма да може да ви навреди. И още, пръстенът освен да ти показва пътя, може да отключи всяка ключалка, ако ти се наложи." Благодарил Иван Царевич на мъдрата старица и продължил пътя си. Но един от слугите на Кашчей, Черният гарван, подслушал разговора, успял да изпревари воините и да предупреди господаря си. Лесно ги заловил Кашчей и ги метнал в тъмно подземие.

-Ще видиш Елена, Иванушка, когато си видиш ушите! - присмял се той на царския син.

В подземието имало осем килии, по три на стена (виж картинката), в които Кашчей разпределил пленниците по трима, защото били общо двадесет и четирима. Килиите не заключвал, защото единствения изход на подземието пазели седем сигурни ключалки.

Всяка вечер идвал той в подземието да се подиграва на царския син и да преброи пленниците. Но тъй като Кашчей можел да брои само до десет, ги проверявал дали са по девет на стена. 

Иван Царевич не паднал духом от това, че се оказал затворник. С помощта на вълшебния пръстен отключил седемте ключалки и пратил трима от хората си да доведат мъжете на сестрите му, царете на Медното, Сребърното и Златното царство. А след това пренаредил воините си по килиите така, че Кашчей да не може да установи липсата. И успял да го заблуди. Покрещял Кашчей, че не са си седяли спокойно по местата, но като видял че в килиите на всяка стена са общо по девет, успокоил се и си тръгнал. 

Изпълнили пратениците заповедта, довели тримата царе, свалили магията и победили Кашчей. Иван Царевич и Елена Прекрасна живели дълго и щастливо. Остава въпросът: как разпределил Иван Царевич воините в килиите, така че да заблуди Кашчей?

Източник: Емелян Игнатиев "В царството на съобразителността" с доста волни съчинения от моя страна в приказната част, защото в оригиналния текст се редуваха цитат - резюме, цитат - резюме, а това просто не е начинът, по който работя аз. :)

Яхния от моркови

продължение на "Горкият Зайко"

Срещнали се Лиса и Мечокът.

-Накъде така, сестрице?

-Бързам към къщи. Зайко ми даде два моркова. Яхния ще си варя.

-И на мен ми даде четири. И аз ще си направя яхния.

Видяла хитрата Лиса, че Мечокът има повече моркови от нея и казва:

-Слушай, а защо да не я направим заедно, а?

Съгласил се Мечокът. Начупили клонки, напалили огън, сварили яхнията. Тъкмо седнали на масата, долетял Жеравът:

-Здравейте! Няма ли да се намери малко храна и за уморения пътник?

-Я, какъв си хитрец! - възкликнала Лиса. - А ти какво ще ни дадеш?

-Рибка ще ви дам.

Съгласили се те. Седнали всички заедно, разделили яхнията поравно и се наобядвали. Жеравът пуснал на земята шест рибки и отлетял.

-Три за теб и три за мен, да ги разделим поравно? - попитала Лиса Мечока.

Той помислил и отвърнал:

-Не е справедливо. Ти имаше два моркова, а аз четири. Така и рибките ще разделим.

Нямало лисицата къде да ходи, отстъпила. Въпреки това сега тича из цялата гора и навсякъде се хвали, че е надхитрила и измамила Мечока.

А ти как мислиш, справедливо ли разделили рибките?

Източник: Pedagogic.ru: Библиотека по педагогике

Горкият Зайко

Направил си Зайко градинка и си посадил моркови. Дошло време да ги изкопае и отнесе вкъщи. Носи Зайко морковите, прегънат под тежестта им, и изведнъж насреща му Мечокът.
-Стой, Зайо, ще те ям!
Заплакал Зайо, замолил се:
-Не ме изяждай, половината си моркови ще ти дам.
-Малко ми е половината - изръмжал Мечокът. - Я виж колко голям съм аз, а колко малък си ти. Как така ще делим наполовина? Повече ми дай!
Нямало какво да направи Зайко, дал му половината от морковите и още половин морковче.
Пуснал го Мечокът и Зайко търтил да бяга към къщи. Но не успял да стигне до дупката си. От един храст изскочила Лисицата.
-Падна ли ми, Зайо! Сега ще те изям!
-Пусни ме, Лисо! - замолил се Зайко. - И на теб морковчета ще дам.
-Хм, а много ли ще ми дадеш?
-Вземи половината от това, което имам.
-Половината ми е малко! Я, каква съм голяма аз, а какъв малък ти! Не може да делим наполовина. Повече ми дай!
Дал и на нея Зайко половината от това, което било останало и още половин морковче.
Пуснала го Лиса. Прибрал се Зайко разплакан вкъщи:
-Горкият аз! Толкова се трудих, а тия разбойници само едно морковче ми оставиха!

Колко моркова отгледал Зайко? И по колко отнесли Мечокът и Лисицата?

Следва продължение ...
Източник: Pedagogic.ru: Библиотека по педагогике

Приказка за питката-математик(част V)

продължение оттук

На питката не и се наложило дълго да търси нови приключения. Те сами я намерили на следващата полянка в лицето на лисицата и мечката.
"Сега и тези ще се хванат за минали работи!" - помислила си питката и излязла права.
-Стой, питке, ще те ядем! - в хор възкликнали лисицата и мечката.
-Моля! - учтиво се отзовала питката. - Само имайте предвид, че съм носител на страшна инфекция - математематически вирус.
-Това пък какво е?
-Много просто - от питката започнали като порой да се леят математически задачи.



-И ако ме изядете, също ще се заразите. Искате ли?
Но вече нямало кого да попита. Мечката и лисицата си били плюли на петите.
Така си живее и до днес питката в гората. Измисля задачи и учи животните на математика. И нито един хищник не смее да я доближи. Хищниците се боят от математиката.


Клик на картинката за четлив текст.

Автор на текста и изображенията: Катя Денисенко
Превод: Gloxy-Floxy

Приказка за питката-математик (част ІV)

продължение оттук

Търкаляла се питката из гората, търкаляла се и изведнъж от храстите насреща и изскочил вълк. "Хм, това вече ми се е случвало!" - помислила си питката.
-Питке, сега ще те изям! - зинал вълкът.
-Добре! - съгласила се питката. - Само преди това реши задачката, дето мира не ми дава. Запиши със шест девятки числото двадесет.
И вълкът се потопил в такива размишления, че даже не забелязал как питката се търкулнала навътре в гората към нови приключения.

Следва ...

Автор на текста и изображението: Катя Денисенко
Превод: Gloxy-Floxy

Приказка за питката-математик (част ІІІ)

продължение оттук

Точно след няколко минути зайците до един били на брега на питката и радостно и благодарили. А тя продължила своето пътешествие.
Под стар, многовековен дъб стояли вещица и войник. Вещицата го пратила за огниво и му казала: "Освен огниво, войниче, там има още три сандъка. На единия пише "Злато", на другия - "Пустота", на третия - "Смърт". Но нито един надпис не е верен. Всичко съм объркала." И войникът застанал нерешително пред входа на подземието и не смеел да влезе вътре. Как да разбере къде е златото?
За питката било елементарно да реши тази задача. Прошепнала отговора на ухото на войника, за най-голямо негодувание на вещицата, и продължила нататък по пътя си, за да не се меси повече в чужди приказки.



Оставих картинката с оригиналните надписи на руски, но смятам са напълно разбираеми.

Следва ...

Автор на текста и изображението: Катя Денисенко
Превод: Gloxy-Floxy

Приказка за питката-математик (част ІІ)

продължение оттук

Тези задачи старците бързо решили. И ето, на прозорчето лежи и изстива вкусната питка. Лежала питката, протягала се, взела, че се прозяла. И в устата и хоп - влетял математическият вирус, който се бил настанил да живее у старците. От вируса мозъкът в главата на питката закипял и тя сама не разбрала как се озовала на пътечката за тъмната и страшна гора. Но питката се търкаляла и страшното въобще не забелязвала, защото си измисляла наум задачи и сама си ги решавала (нещо като мен, значи! :D). Така се дотъркаляла до горската река. А на отсрещния бряг седели татко-заек с две малки зайчета. Пред тях имало малък сал, а тримата жално плачели и сълзите с лапички по муцунките си размазвали.
-Защо ревете, зайци? Какво ви е сполетяло? - попитала питката.
-Как да не плачем! - отвърнали в хор зайците. - Реката е широка - нито можем да я прескочим, нито умеем да плуваме. Салът издържа или 2 малки зайчета, или един голям заек. Как всички да преплаваме на другия бряг? А-а-а-а! Сега ще пропуснем лекоатлетическата спартакиада, а цяло лято се готвихме за нея-я-я!
-Не се тревожете! Докато ревете, аз реших вашата задача.



Следва ...

Автор на текста и изображението: Катя Денисенко
Превод: Gloxy-Floxy

Приказка за питката-математик (част І)

Имало едно време старец и старица. Деца нямали и много скучаели, докато в дома им не долетял отнякъде математически вирус. От този ден навсякъде старците се натъквали на математически задачи.
Един ден намислил дядото да разкопае и засади три кръгли участъка, долепени един до друг. Подходил към въпроса сериозно. Направил чертеж и се замислил. Ако сумата от диаметрите на трите окръжности е равна на 14 м, а разстоянието между центровете на крайните окръжности е 8м, какъв е радиусът на централната окръжност?
Мислил, мислил, нищо не измислил, влязъл вкъщи мърморейки: "Радиус, диаметър, кръг окръжност!"
-Бабо! - провикнал се. - Изпечи ми питка! Че умствените ми сили съвсем пресъхнаха. Не мога да реша задачата.
-Не мога питка да ти изпека! Питката трябва да се пече 10 минути. Като за беля всички часовници вкъщи спряха. Останаха само два пясъчни да отмерват време - един 7-минутен и един 11-минутен. Как с тях да отмеря 10 минути, а?

Следва ...

Автор на текста и изображението: Катя Денисенко
Превод: Gloxy-Floxy

Палечка

Сутринта полската мишка събудила Палечка и и казала да се приготви, за да се срещне с жениха си, Кърта. Палечка не искала да се омъжва, но напълно зависела от мишката, тъй като навън било зима.
След час пристигнал Къртът с роднините си. Палечка била много изненадана - всички те носели сметала.
Къртът внимателно се вгледал в невястата си и попитал мишката:
-Колко яде на ден това миниатюрно създание?
-Сутрин яде по 1/3 пшеничено зрънце, на обяд - колкото сутрин и на вечеря, а вечер - повече отколкото сутринта. На нито едно хранене не изяжда повече от едно зърно, а дневната и дажба е цяло число зрънца. Но колко точно не мога да си спомня.
Тогава Палечка разбрала защо са им сметалата на къртиците. Те ги хванали и започнали да смятат.

Колко изяжда Палечка на всяко хранене и каква е дневната и дажба?

-А, това е съвсем малко! - зарадвал се Къртът, когато роднините му съобщили резултата.
Но изведнъж се замислил:
-А колко прави това за година?
-Годината има 365 дни. Значи ... по 365 - отвърнали в хор къртиците.
-И колко се получава? ... зърна! Това вече е много. Струва ли си да се женя? Трябва да си помисля ...

по В.Ботова

Златните сливи

( приказка - загадка )

-Момичета, време е да ставате!
Жал и било на майката да буди дъщерите си на разсъмване, но нямало какво да се прави. Налагало се всички да работят у богатия търговец от сутрин до вечер. Голямата дъщеря пасяла гъските, средната работела в градината, малката бавела децата, а майката готвела в кухнята. Веднъж покрай дома на търговеца минал белобрад старец с тежък чувал на гърба и помолил за малко вода. Търговецът го изгонил. Съжалила майката стареца, догонила го на улицата и му подала обяда си, бутилка мляко и краешник хляб.
-Вземи, дядо, хапни си! А ако искаш да си починеш, иди в дома ми. Той е най-малкия, на края на селото. Там сега няма никого, всичките ми дъщери работят, но вратата не е заключена.
-Благодаря за хляба и за подслона! Угости се в замяна с моите сладки сливи - отвърнал старецът и смъкнал чувала от гърба си.
-По-добре остави сливи вкъщи за дъщерите ми, когато си отдъхнеш! - помолила майката.
Тя се върнала в къщата на търговеца, а старецът се отправил към дома и. Когато си тръгвал оттам, оставил на масата чиния със сливи, както го помолила майката.
Вечерта първа се върнала малката дъщеря. Видяла сливите на масата и си помислила:"Явно майка ги е донесла. Трябва да ги преброя, за да има за всички по равно. " Така и направила - преброила ги, изяла една трета от сливите и си легнала. По същия начин постъпили и другите две момичета, всяка изяла по една трета от сливите, които намерила на масата и си легнала. Последна се прибрала майката. Тя запалила свещ и видяла в чинията на масата да блестят осем златни сливи. Удивила се и събудила дъщерите си. Момичетата и разказали, че сливите не били златни, а обикновени и всяка от изяла само по една трета от това, което намерила, защото не знаела яли ли са другите.
-Старецът е бил вълшебник и ви е наградил за това, че винаги мислите една за друга - казала майката. - А колко сливи имаше в началото?
-Пресметни сама - засмяла се най-малката дъщеря.

Аскиома за истинската любов

За конкурса за съкратена приказка на Блага и Док

Истинската любов съществува тогава и само тогава, когато Аз ∪ Ти = Аз ∩ Ти.

Като да я разшифровате, си остава ваша работа. :D

Друга симпатична интерпретация - тук.