събота, 26 септември 2009 г.

Химическите приключения на Шерлок Холмс (Част І)

Проблемът във Вултонския затвор

Превод на разказа на американските учени Т.Р.Риболт и Т.Г.Вадел с изменения и допълнения от Е.Г.Раков

Студените стени на Вултонския затвор, като че ли изплуваха направо от сивата утринна мъгла, забулила полета и горите около нашия екипаж. Аз плътно се загърнах в палтото си и се обърнах към Холмс, който гледаше през прозореца, дълбоко потънал в мисли за предстоящото дело. Започваше игра и аз отново бях редом с най-добрия детектив на света.

- Холмс, - попитах - можете ли да ми кажете какво мислите?

Шерлок Холмс рязко се обърна и отвърна:

- Мога, разбира се. Но първо нека си припомним фактите по този случай.

Подозирайки уловка, аз внимателно подбирах думите си:

- И така ... В четвъртък вечер, от Скотланд Ярд ни разказаха за странни събития в затвора Вултон. Ние резервирахме билети и в петък се качихме на влака от Лондон до Уорчестър. След това, както си спомняте, взехме една стая в едно село близо до Хирфорд. Накрая сутринта наехме екипаж за да пътуваме до ...

- Велики Боже! - възкликна Холмс и ме прекъсна. - Уотсън, исках да си припомним фактите по случая, фактите, а не маршрута!

Той се засмя.

- Е, добре - аз продължих да заеквам. - Но тези събития могат да се отнасят до обстоятелства по случая.

- Не точно, скъпи Уотсън - отговори той. - Много пъти съм Ви казвал, че трябва да развивате способността да се концентрирате. Концентрираните мисли са като капки вода, движещи се в едно направление, като могъща река. А разпръснатите, фрагментирани мисли са като капчиците мъгла, която ни заобикаля сега. - Той направи кръг с ръка във въздуха.

- Фактите, Уотсън, - продължи той след малко -са следните: Главатарят на престъпна банда,Тадеус Стамп, осъден за измама, палеж, изнудване, отвличане, грабеж и много други мръсни дела, беше хвърлен в тъмницата, но останалите членове от бандата останаха на свобода. Тъй като той ги държеше изкъсо, бандитите бяха привикнали и крачка да не правят без заповедите му и в Лондон за няколко месеца беше спокойно. Но преди две седмици групата отново започна да действа.

- Това е, - заключих аз - Тадеус Стамп по някакъв начин се свързва с бандитите, въпреки че е под строг тъмничен затвор и посещения не са разрешени.

- Точно така, - каза Холмс - неговите зловредни идеи и престъпни мисли проникват през стените, зад които го държат. Той ръководи бандата си дори и от затвора. Това, скъпи Уотсън, е обида към кралската съдебна система.

Нашият екипаж спря. Излизайки от него, видяхме величествената фасада на Вултонския затвор. Оглеждайки стената, аз не можех да си представя как някой или нещо може да преодолее тази непревземаема крепост.

В стената се отвори дебела, обкована в желязо врата и висок мъж със строго лице излезе на прага за да ни посрещне.

До него едър тъмничар в униформа, стоеше изпънат, с плътно притиснати до тялото огромни ръце. Ние се представихме и високият мъж каза:

- Аз съм Джон Уилямс, директорът на тази институция. Нека първо да ви кажа някои неща, необходими, за да преодолеете страха си от мястото. Необучените посетители тук са много неприятни. Може би ...

- Тъй като ние вече сме тук, г-н Уилямс, - прекъсна го Холмс - ще бъде по-добре да ни обясните обстоятелствата по този сложен случай.

- Ами, господа, - каза директорът - не съм уверен, че това е правилно, но нека бъде по вашему. Скотланд Ярд ме информира, че наскоро установили наличието на редовна комуникация между Тадеус Стамп и бандитите му в Лондон. Мисля, че това е невъзможно. Той седи сам в килия без прозорци и няма връзка с външния свят. Храната му се носи от тъмничаря Едмънд. - Той посочи едрия пазач и продължи: - Когато той е в килията, пред вратата е сержантът, който е длъжен да ме информира за всички инциденти. И единственият, който говори с затворника - това съм аз. Уверявам ви, че в тайно споразумение с бандитите не съм участват.

Пазачът през цялото това време стоеше зад Уилямс неподвижен, притиснал ръце си до тялото. Когато Уилямс завърши, Холмс мина зад тъмничаря и силно плесна с ръце близо до ухото му.

- Какво, по дяволите! - извиках, изненадан от подобна нетактичност от страна на Холмс. Но охранителят остана невъзмутим.

- Да, той е глух и ням - каза Уилямс. - Но как разбрахте?

- Много просто - каза Холмс. - Всеки човек не може да не реагира, когато някой произнася името му. А тук нямаше никаква реакция. Така разбирам, че Едмънд не е могъл да каже на Стамп нито една дума и не е могъл да чуе от него и един единствен звук.

Холмс извади молив и хартия и написа: "Как се казваш?" - И гледайки в лицето пазача бавно попита: "Колко дълго сте тук?" Той написа в отговор: "Едуард Едмънд. През декември ще станат шестнайсет години. "

Директорът махна на Едмънд да го последва и ни поведе към затвора. Тръгнахме по безкрайни коридори, през множество охраняеми врати и ни се струваше, че цялата светлина, цялата топлина и всички звуци се абсорбират от стените на този мрачен лабиринт. И все пак, от време на време си мислех, че някак, пипалата на престъпната воля на Стамп са проникнали от тези дълбини чак в далечен Лондон.

Спряхме пред желязната врата на килията на Тадеус Стамп. Холмс се прилепи до тесния процеп на вратата и след известно време ми кимна да направя същото. В смътно осветената килия нямаше прозорци. Видях тясно легло и столче пред груба дървена маса. На нея стоеше светилник, а до него лежеше акуратно сгънат вестник. Можах да зърна и купа с два картофа, кана и нещо като стъргало. На пода се въргаляха измачкани дрехи. Стамп лежеше на леглото и ритмично си припяваше.

Холмс се обърна към директора:

- Виждам, че Стамп получава вестник "Таймс".

-Той разбира се е ужасен човек, г-н Холмс, - каза Уилямс - но е изключително интелигентен. Четенето не е забранено и ние не трябва да бъдем жестоки. Аз му давам вестника, след като го прочета. Няма от какво да се страхувате. Едмънд го взема заедно с останалата част от боклука и аз, в съответствие с инструкциите, разглеждам всяка страница, за да се проверя дали не е писано на нея.

- Така той получава лондонския вестник всеки ден? - попита Холмс.

- Да - каза директорът тихо.

- А картофи?

- Картофи му дам всеки петък, - каза Уилямс - но сурови. Стамп се оплаква от възпаление на лакътя, той настъргва картофите и четвърта седмица вече си прави превръзки с получената каша. Но какво подозирате, г-н Холмс? Това е нещо обикновено.

Аз възкликнах:

- На медицината картофен лосион не е известен.

- Това е вярно, докторе! - потвърди Холмс.

Директорът повдигна рамене озадачено.

Тогава поех инициативата:

- Скотланд Ярд е установил, че Стамп предава нарежданията на бандата си в неделя. Как става това, Холмс? Не трябвали да видим килията отвътре?

- Но, скъпи Уотсън, - каза Шерлок Холмс - Вие ме изненадвате. Смятам, че загадката вече е разрешена ...

хххххххххххххххххххххххххх

В този момент историята прекъсва, а читателите са поканени да разрешат загадката самостоятелно.
1. Как се предават съобщенията от затвора?
2. Каква е химическата реакция, която ще помогне на Холмс да изобличи Стамп?
3. Кой изпраща на бандата напътствията на Стамп?


Ако загадката Ви затруднява, а сте любопитни да научите решението, можете да го видите тук .


0 коментара:

Публикуване на коментар

 

Категории

Математическа логика

Математически приказки

Химия