вторник, 26 юни 2012 г.

Коприната на свекървата (химическа мистерия)

Тази история беше изкопана за презентация на дъщеря ми в училище, която не се състоя поради недостиг на време. И за да не иде нахалос труда, да я запишем и тук. :) Инак мистерията не е особено мистериозна, защото вече се оплаквах във Фейсбук, докато "копаех". Така че някои можем да ги изпитаме само дали помнят две седмици, останалите в обща култура, не повече. :)

До края на 19-ти  век се произвеждали единствено тъкани от естествени влакна. Изкуствените и синтетичните още не били открити. През 70-те години на същия век във Франция възникнала криза в производството на естествена коприна заради неизвестна болест по копринените буби. През 1884 г. френският химик граф Шардоне и Луи Пастьор изследвали причината за болестта. В хода на експериментите Шардоне разлял на работната си маса разтвор на нитроцелулоза. Опитвайки се да я забърше, изтеглил нишки от нея и така се записал в историята на химията като откривател на изкуствената коприна. Вярвайки че чрез изобретението си може да разреши промишлената криза, той организирал фабрично производство. Но новата тъкан имала един съществен недостатък, заради който френските медии започнали унищожителна кампания срещу него (или поне го използвали като повод). Вестниците публикували редица статии с предупреждения за последствията от употребата на изкуствената материя и подигравателно я нарекли "коприната на свекървата". В резултат властите се принудили да затворят фабриката на Шардоне. 
С какво изобретението му представлявало опасност и защо я нарекли така?

неделя, 24 юни 2012 г.

Моми брали омайниче

В полунощ срещу Еньовден две моми от две махали в Балкана тръгнали към поляната с билки, която била на пътя между тях, да наберат омайниче. Срещнали се на изгрев слънце на поляната, откъснали омайничето и всяка продължила към махалата на другата, където били либетата им. Първата пристигнала в чуждата махала при либето си в 10 часа, а втората при нейното в 15 часа.
В колко часа е изгряло слънцето на Еньовден?

вторник, 19 юни 2012 г.

Петнайсет призрака в ковчега на мъртвеца

Да надникнем и при последните изоставени от кораба герои. :)

Среднощ въздухът над острова на Миражите е разцепен от "Петнайсет призрака в ковчега на мъртвеца, йо-хо-хо и бутилка ром!" Едноокият, Едноухият и Еднокракият запиват на летящото килимче с бъчвичките ром, оставени от джина.
- Защо ли са се сгъчкали така? - чуди се Едноокият.
- Кои? - не разбира Едноухият.
- Как кои, призраците! - пояснява Едноокият.
- Как защо, студено им е било! Какво е това една бутилка?! На десет души - кози крак! - изпръхтява презрително Еднокракият.
- Ами да им предложим от нашия - съчувствено предлага Едноокият.
- Така като гледам с половин бъчвичка чудесно можеш да се сгрееш - допълва Едноухият.
- Ама дали остана достатъчно? - тревожи се Едноокият.
Еднокракият се нацупва:
- Ако бяхме пили наполовина по-малко, щеше да има точно по една сгряваща доза и за тях, и за нас, а сега ...

А сега какво, ако приемем, че тримата пирати са изпили по равно и си припомним, че джинът им остави 7 пълни, 7 полупълни и 7 празни бъчвички?



Към предишната част     Към началото    Към следващата част

сряда, 13 юни 2012 г.

Док на варено и Док на шишчета

След като изпратихме капитан Флинт да си играе на ловец на реликви в Архипелага, да се върнем и да разберем какво се случва с изоставената част от екипажа.
Както си спомняте (или пък не :D), Док отказва животоспасяващото предложение на тримата пирати да се качи на летящия килим и се устремява право в прегръдките на дебнещия го зад скалите великан.
- Само месо при мен дошло! - рецитира любимата си реплика великанът, грабва Док под мишница, отнася го в пещерата и го закача за дрехата на една кука над огнището.
- Ще ме ядеш ли? - любопитства Док.
- О, да! - облизва се великанът. - Половината на варено, половината на шишчета! Имаш ли предсмъртно желание?
Док от местоположението си надниква в коша до огнището, където принцеса Глокси е била така любезна да нареди зарзавата на спретнати купчинки преди да избяга, и се ухилва:
- Аха! Да ме сготвиш правилно по рецептата за вареното - на всяка глава лук да има два моркова и три картофа, а като редиш шишчетата - на всяка глава лук по две чушки и при това да не остава никакъв излишен зеленчук! Хайде, първо вземи да го разпределиш.
Великанът преброява в коша 20 глави лук, 30 чушки, 40 моркова и 60 картофа.

Ще яде ли месо днес? И защо?


Към предишната част     Към началото    Към следващата част

вторник, 12 юни 2012 г.

Жителите на о-в Кехлибар

Една сутрин капитан Флинт се събужда с усещането, че не може да остане нито минута повече на котва край о-ва на Миражите. А след треската е загубил и реална представа откога всъщност виси там - дни, месец или година. Решава да не губи повече време и да потегли към Архипелага на скъпоценните камъни, за да търси безценния артефакт, независимо че изследователите и самоотлъчилият се Док не са се завърнали от о-ва на Миражите.
Речено-сторено. И след кратко и безпрепятствено плаване пиратите пристигат до о-в Кехлибар, на който според картата на капитана се намира съкровището. За голямо негово съжаление Флинт знае единствено на кой от островите е то, но не и къде точно. Слиза на брега с група въоръжени мъже. Оказва се, че островът е населен и те са любезно посрещнати от старейшината. Това леко смущава капитана и първото, от което се интересува е колко души живеят на острова.
- Не се притеснявайте - подсмихва се старейшината. - Ние сме наясно защо сте тук. Не сте нито първите, нито последните. Не можем нито да ви попречим, нито да ви помогнем, защото сами не знаем, къде е съкровището. Това е известно само на Оракула на острова. Така че не е тайна колко сме - няколко семейства с деца. Децата са повече от възрастните, възрастните са повече от момчетата, момчетата са повече от момичетата, а момичетата - повече от семействата. Всяко момиче има не по-малко от един брат и не повече от една сестра. Семейства без деца няма, а в едно от тях децата са повече, отколкото във всички останали. Сами пресметнете колко сме. Ако не можете да се справите с това, едва ли има смисъл да си губите времето с Оракула. Неговите обяснения са далеч по-заплетени.

И така, колко души живеят на о-в Кехлибар?


Към предишната част     Към началото    Към следващата част

понеделник, 11 юни 2012 г.

Ааааааааа!

Реших да прегледам публикациите в TBL и попаднах на пост на Ламот, който беше част 2. Та тръгнах да потърся из архива му част 1, обаче се натъкнах на тази публикация и забравих къде съм тръгнала.
Ха сега, познайте какво липсва на тая картинка:


Понеже нямам време да ви чакам да гадаете, ще разкрия тайната: липсвам аз, как си скубя косите, докато чета тая страница, а флуидът, който изпускам, е по-отровен от всеки друг, открит от науката до момента. 
Да ви се не видят и авторите, и издателствата, и преводачите, и всичките чудеса!
Учените се опитвали да създадат газ! Газовите не се създават бе, маскари! Газовете се получават, изолират се. Създава се устройство, материал.
 Дума "платинИЕВ" в българския не съществува, въпреки че видимо често се ползва като плод на не- или псевдо-грамотност. Можеше да има нещо платинИЕВО, ако съществуваше елемент платинИЙ, но тъй като засега е открита единствено платинАта, алтернативите са платинЕНи или платинОВи! Не като да няма избор!
А пък това "малки безопасни количества атоми на флуора се добавят в химикалите, наречени флуориди, в пастата за зъби" може да те накара единствено да гадаеш кой е избягал от всички часове по химия в училище, за да докара тоя безумен изказ - авторът, преводачът или всички по веригата, виновни книгата да стигне до книжарницата.
Много да ме извинявате, ама това, че е насочена към деца и респективно, 90% от възрастните, които биха я зачели, също ако не физически, поне духом не са присъствали в часовете по химия, не е основание за подобни издания!
Ламоте, извинявай, че ти свих картинката! Е, поне успях да се удържа да не я надраскам с червен флумастер ...

 

Категории

Математическа логика

Математически приказки

Химия