сряда, 30 ноември 2011 г.

Миризливият принц (приказка за Сероводорода)

Имало едно време химическо царство-господарство. Управлявали го цар Водород и царица Сяра, които били кротки и спокойни владетели при обикновени условия. Необикновеното в царството бил принцът-престолонаследник. Той миришел ужасно на развалени яйца и придворните и народът били в голямо затруднение как да му засвидетелстват нужното уважение, след като просто се задушавали в негово присъствие. Самият принц имал някаква идея за недостатъка си, но никак не го взимал навътре. Смятал, че редовната хигиена напълно решава проблема. Но и въобще да не излизал от водата, миризмата не изчезвала. (Който не вярва, да ходи на минерално изворче във Вонеща вода :D) А освен че миришел ужасно даже и във вода, не бил и особено юначен, защото не се дисоциирал напълно:
Н2S ->  H+ + НS-

Царят и царицата били много притеснени ще могат ли да го неутрализират, т.е. оженят, или това ще е краят на династията. Но накрая успели да намерят една непретенциозна девойка, пък и от плодовит род, която се съгласила да се омъжи за принца, и незабавно се заели с уреждането на брачния съюз, защото вероятността годеницата да размисли просто ги ужасявала. Из царството литнали вестоносци с покани:

Направили пищна неутрализация и един щастлив ден Основа Натриева дарила царския род с наследник.

H2S + NaOH  -> NaHS + H2O

Гордият баща нямал търпение да види бебето-сол, но когато се надвесил над люлката възмутено възкликнал:
-За Бога, Основа, не можа ли да родиш нормална сол? Как кисела сол ще наследи престола някой ден?
Основа Натриева преглътнала обидата, а оперираният от всякакво чувство за такт принц Сероводород я потупал успокоително по рамото:
-Е, как бих управлявал държавата, ако не можех да намеря решение на всеки въпрос?! Знаеш ли какво си мисля, че просто не съм мъж за една жена. Ще си взема още една и проблемът с наследника ...
Тук вече нервите на горката Основа Натриева не издържали. Тя се изправила и гордо тропнала с крак:
-Много добре, Ваше Височество! Щом искате да си вземете още една съпруга, вземете си - близначката ми, също Основа Натриева. Ако доведете чужда жена в двореца, Ви гарантирам, че ще имате много по-сериозен проблем от това, че наследникът не се вписва във Височайшите Ви критерии!
Стресираният принц не могъл да направи друго, освен да се подчини на волята на жена си. Но за негово успокоение двете близначки му родили наследник - нормална сол:

H2S + 2NaOH = Na2S + 2H2O

Придворните мъдреци му дали почетна научна титла, а в хрониките на царството записали:

"Нека поколенията знаят, благодарение на Негово Мъдрейшество принц Сероводород Миризливи и принцеси Основа Натриева, че дали от неутрализацията ще се роди кисела(хидроген), нормална или основна сол зависи от моларното съотношение на киселината и основата.

-При пълна неутрализация се образуват нормални соли. Във воден разтвор нормалните соли се дисоциират на един вид катиони и един вид аниони.
-При непълна неутрализация на многоосновните киселини се получават кисели(хидроген) соли. Едноосновните киселини не образуват кисели соли. Киселите соли във воден разтвор се дисоциират на метален катион, водороден катион и киселинен анион, т.е. при дисоциацията им се образуват два вида катиони.
-При непълна неутрализация на многовалентни основи се образуват основни соли. Едновалентните основи не образуват основни соли. Основните соли във воден разтвор се дисоциират на метален катион, хидроксиден анион и киселинен анион, т.е. при дисоциацията им се образуват два вида аниони."

Gloxy-Floxy

Приказката засяга две теми от учебната програма по "Химия и опазване на околната среда" за 8 клас - "Химични елементи от VІА група" и "Водни разтвори на киселини, основи и соли". Това, което е в курсив, естествено не може да бъде изведено от нея, но реших, че е неуместно да го игнорирам при обобщението.

 

вторник, 29 ноември 2011 г.

Химична формула на шоколада


Държа дебело да подчертая, че това е шега, в случай, че на някого му убягва този факт!

понеделник, 28 ноември 2011 г.

Кралят и неговите синове - геометрична приказка без край


Живял някога крал Успоредник. Той имал  трима сина. Всички те били еднакво красиви и умни, добри и милосърдни. Всички притежавали качествата на своя баща. Въпрос: Знаете ли как се казват синовете? Отговор.
Правоъгълник, Ромб и Квадрат
 
Когато кралят остарял, решил да остави управлението на кралството в ръцете на един от синовете си. Извикал ги при себе си и им казал:
-Всички ви обичам, всички сте ми скъпи! Но държавата не бива да се дели на части. Този от вас, който успее да докаже, че притежава най-много достойнства, ще застане начело на кралството, а другите ще му помагат.
Пръв започнал да изброява качествата си правоъгълникът:
-Аз, както и ти, татко, съм успоредник. Ъглите ми се подчиняват на същите закономерности, на които и твоите, но за моите съществува и една допълнителна. Въпрос: Знаете ли какви са свойствата на ъглите ми? Отговор.
В успоредника срещуположните ъгли са равни. В правоъгълника всички ъли са по 90°.
Диагоналите ми също са подчинени на закономерностите, на които и твоите, но за моите има още едно допълнително условие. Какви са свойствата на диагоналите на правоъгълника? Отговор.
Диагоналите на правоъгълника са равни, разполовяват се в пресечната си точка и всеки от тях го разделя на два еднакви триъгълника.
И страните ми притежават същите качества като твоите. Какви са свойствата на страните на правоъгълника? Отговор.
Срещуположните страни на правоъгълника са успоредни и равни.
Мисля, че изброих всичко, на което съм способен.
После се надигнал ромбът с думите:
-Внимателно изслушах брат си и мога да кажа, че някои от свойствата ни съвпадат. Какви общи свойства имат правоъгълникът и ромбът? Отговор.
Срещуположните страни са успоредни и равни. Диагоналите се разполовяват в пресечната си точка и всеки от тях дели фигурата на два еднакви триъгълника.
Моите страни, обаче, се подчиняват на още едно условие. Какво е то? Отговор.
Всички страни на ромба са равни.
И диагоналите ми притежават едно друго свойство. Какво е то? Отговор.
Диагоналите на ромба се пресичат под прав ъгъл и се явяват ъглополовящи на ъглите му.
Това са моите достойнства.
Последен бил квадратът.
-Ако трябва да се сравнявам с братята си, - казал той - то аз притежавам свойствата  ........ Какви качества притежава квадратът в сравнение с правоъгълника и ромба едновременно? Отговор.
Квадратът притежава свойствата на правоъгълника и на ромба едновременно.

Кой от принцовете притежава най-много свойства-достойнства и трябва да седне на престола?

по Таисия Батаева

петък, 25 ноември 2011 г.

Подаръци за Мечо Пух

Мечо Пух имал рожден ден и поканил приятелите си на парти. Те, разбира се, носели подаръци, които оставяли на една пригодена за целта масичка. И когато се събрали всички, се оказало, че масичката е покрита с ... гърненца с мед - големи и малки, с шарки и без шарки, с дръжки или без. Имало 16 гърненца с шарки. Големите с шарки били 6, а големите с шарки и дръжки - 4. Без шарки, но с дръжки били 8, а без шарки и без дръжки - 9. Големите без дръжки били 7, а малките без дръжки - 11.
Колко гърненца с мед получил за подарък Мечо Пух?

сряда, 23 ноември 2011 г.

Загадка за админите (стара загадка в осъвременен вариант)

Веднъж админ на Windows влязъл в спор с админ на Linux, чия система ще издържи по-дълго без да увисне или да рухне с BSOD или Kernel Panic. Двамата пуснали компютрите си едновременно, но, опасявайки се да не предизвикат крах в системата по какъвто и да е начин, даже не се доближавали до клавиатурата. Станало ясно, че така състезанието може да се проточи безкрайно дълго. 
Покрай тях минала старата и мъдра счетоводителка. Виждайки двамата админи толкова тихи и неподвижни, се поинтересувала какво става. Когато и казали, тя произнесла само няколко думи, след което двамата весело защракали с мишките и започнали да пускат такива програми, за които е по-добре да не се споменава на глас. 
Какво им казала счетоводителката?

А вие можете да кажете каквото искате, но не и че ви затруднявам днес. :)

вторник, 22 ноември 2011 г.

Приказка за питката (социално-химическа)

Имало едно време дядо и баба. Един ден на дядото много му се прияла питка и казал на бабата:
-Я иди, бабо, измети хамбара, остържи раклата. Може да съберем няколко шепи брашно, питка да ми омесиш.
-Това го направих още преди една седмица, - свила рамене бабата - като свършиха пенсиите. Надявах се на третия транш от помощите на Червения кръст, но се оказа, че не отговаряме на условията за социално подпомагане ...
Дядото обаче не се предавал лесно. Той бил стар металург и решил да събере каквото намери по двора непотребно от цветни метали, да го сортира, да го претопи, за да му е по-компактно за носене, и да го предаде на "Вторични суровини". А с получените парички да купи на бабата брашно, питка да му омеси.
Така и направил. Събрал каквото събрал, сортирал, претопил част от отпадъците и отлял метална питка. Оставил я на прозореца да изстива. Но питката хабер си нямала да върви на "Вторични суровини". Скочила от прозореца и си плюла на петите.
Търкаляла се питката по пътя и даже песничка си пеела: "Аз съм питка ..., ... и сладичка." Сега ако се чудите какви са пък тия метални питки, дето и песни знаят, цялата работа била там, че измежду непотребните метални вещи, които претопил дядото, имало един стар училищен звънец - камбанка. Бабата дълги години работила като портиерка в училище и едно от задълженията и било да бие звънеца. Той, разбира се, много отдавна излязъл от употреба - заменили го с електрически, защото "не го чували". Е, него не го чували, но той чувал - и песните, и приказките. А през лятото, когато децата не ходели на училище,  го държали в един прашен шкаф със стари, изпокъсани учебници, та и доста от тях бил попрелистил. И когато бабата се пенсионирала, и го връчили като награда за вярна служба, защото и той бил вече непотребен като нея. Така звънецът с всичките си знания се оказал замесен в питката, която влязла в роля, така да се каже, и естествено по никакъв начин не би могла да е сладичка, но това се пеело в песента.
Търкаляла се питката, търкаляла се, стигнала до крайселската река. До нея бил приседнал един мръсен облак с градски въздух, пълен с въглероден диоксид, който бил довят от вятъра, и и разказвал клюките. Като видели питката, викнали в един глас:
-Стой, питке ..., ще те ядем!
-Дано сами да си вярвате! - ухилила се питката. - Не мога де се сетя колко време трябва да отвися тук, като при това най-много да позеленея. И нямаше да ме изядете, а да ме предпазите. Я, моля ви се!
И се търкулнала по-натам с песен на уста: "Аз съм питка ..., ... и сладичка. От баба и дядо избягах, и от вас,  вода, кислород и въглероден диоксид,  ще избягам."
Влязла питката в гората. И не щеш ли насреща и натриевият хидроксид. Седи там и се цупи.
-Ти що щеш насред гората? - учудила се питката. - И защо се цупиш?
-Баба Пена ходи на пазар в града и купи сода каустик, т.е. мен, да вари сапун. На връщане реши да спести парите за транспорт и да се прибере пеша, напряко през гората. Спря се да бере гъби и като се навеждаше, ме изтърси от торбата. Сега, като няма да си хапна мазничко, теб ще изям! - озъбил се натриевият хидроксид.
-Объркал си метала, пич! - присмяла му се питката. - Да ти приличам на някакъв Алуминий?!
И се търкулнала натам, като така се заливала от смях, че чак си забравила песничката. Но след малко се сетила и запяла:
-Аз съм питка ..., ... и сладичка! От баба и дядо избягах, от водата и газовете избягах, и от теб, натриев хидроксид, ще избягам.
Тананикала питката и изведнъж чула приглушен шепот:
-Пссс! Каква мелодична пес-с-сен!
Питката спряла и се огледала. Наоколо нямало никой. Само в тревата стояло едно стъклено шише с етикет "Царска вода". 
"Оффф! - помислила си отегчено питката. - Аман от тия производители на минерална вода! В стъклено шише я затворили, че и "царска" я кръстили! Какъв бренд! И от тия туристи аман, дето си ръсят боклуците навсякъде!" И после, като погледнала шишето с подозрение, попитала неуверено:
-Ти ли ми приказваш?
-Ас-с-с! - зашумяла течността отвътре. - Много ми хареса пес-с-сента ти, но не мога да чуя  думите. Ще махнеш ли запуш-ш-шалката?
-Да я махна, защо не ... - почесала се питката по кръглата метална глава. - Ти си просто някаква вода ... И каква си - трапезна или минерална?
-Минерална, минерална - забълбукала водата отново.
-Уф, вярно си минерална! - запушила си носа питката, като махнала запушалката. - Как смърдиш!
-Ще ми попееш-ш-ш ли сега? - направила се, че не е чула течността.
На какво ли не сме готови за публика! И питката запяла с пълно гърло:
-Аз съм питка ..., ... и сладичка! От баба и дядо избягах, от водата и газовете избягах и от натриевия хидроксид избягах.
Развълнувала се "водата" в бутилката, опитала се да изскочи навън, но не успяла.
-Още малко недочувам! - ядно изшиптяла тя. - Не можеш ли да наведеш малко това ш-ш-шише?
Навела го питката и запяла право в самото му гърло:
-Аз съм питка ..., ... и сладичка!
Но даже не успяла да довърши тоя път, защото течността плиснала, заляла я и от питката нищо не останало. Така става като не дочиташ уроците до края!

Само такъв асортимент приказка за питката нямах и се наложи да си я измисля. :D
Да се открие от какво "брашно" е питката и да се отразят химическите взаимодействия. 


понеделник, 21 ноември 2011 г.

Кутийката на лейди Изабела

Младата родственица на сър Хюго, на която той бил опекун - лейди Изабела де Фитцарнулф, често наричали Изабела Прекрасна. Нейните скъпоценности се съхранявали в кутийка, чийто горен капак имал форма на правилен квадрат. Той бил инкрустиран с ценна дървесина и златна плочка с правоъгълна форма и размери 10 х 1/4 дюйма. 
На всеки претендент за ръката на лейди Изабела сър Хюго обещал, че ще я получи само ако съумее да определи размерите на капака, разполагайки със следните данни: правоъгълната златна плочка на капака е с размери 10 х 1/4 дюйма; останалата част от капака е покрита с късчета дърво, с форма на правилни квадрати, като при това между тях няма два с еднакъв размер. Много млади хора претърпели неуспех, но в крайна сметка се намерил един, който успял да се пребори с тая главоблъсканица. Тя не е от леките, но размерите на златната плочка, заедно с останалите условия, еднозначно определят размерите на капака на кутията. 

Източник: Хенри Дюдени "Двеста знаменити главоблъсканици"

Уважаеми потребители, искам да попитам желаете ли и в този блог да гледате грозни червени надписи: "Посочвайте блога като източник, когато копирате материали от него!"? Доскоро поне тук нямаше проблем, защото хората с интереси в тая област  знаят как се ползват чужди ресурси. Оставете ми малкото време, с което разполагам, за да създавам ново съдържание, а не да ви преследвам из Интернет, моля!

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

Задачи от древността: Арабска легенда

Един от най-известните арабски математици е Мохамед ибн Муса ал Хорезми, живял през ІХ в.
Творческия период от живота си прекарал в Багдад в годините на царуването на мъдрия халиф ал Мамун. Бил принуден да избяга от родината си, защото си навлякъл гнева на хана на Хорезма.
За тия събития има следната легенда:

На затворения в тъмницата математик ханът предложил свободата и награда, ако успее да реши правилно задачата, която му дадат. Ако не успее, ще му отрежат дясната ръка. Мохамед се съгласил, решил задачата и получил свободата си. Но след тази случка предвидливо напуснал родината си и се отправил към Багдад.

А задачата гласяла: Имаш пет златни нишки с различна форма (на картинката). Без да извършваш никакви измервания, само като ги огледаш, кажи коя от тях е най-дълга и коя най-къса. След това го докажи с изчисления.


вторник, 15 ноември 2011 г.

Abra-abra-cadabra

Веднъж в двора на замъка бил забелязан външен човек. Чувайки странния му акцент, заподозрели в него шпионин. Заловили го и го завели при сър Хюго. Но той не успял да изкопчи нищо от странника. Тогава заповядал да го обискират, за да видят няма ли да открият в него някакви секретни документи. И действително, в яката му открили парче пергамент със следния странен запис:













Днес ние знаем, че Абракадабра бил върховно божество на асирийците (ако трябва да бъдем точни, знаем толкова много версии за етимологията на думата, че в крайна сметка нищо не знаем) и че в Европа този запис носели като амулет, предпазващ от всякакви нещастия. Но сър Хюго не бил чувал за това и изпратил за свещеника, който бил известен като просветен във всички науки.
-Моля, Ваше Преосвещенство, разтълкувайте ми смисъла на този таен запис - помолил сър Хюго, когато свещеникът пристигнал.
-Сър Хюго, - казал свещеникът, след като поговорил със странника на някакъв непознат език, - това е само амулет, който този нещастник носи като предпазно средство от всякакви беди и физически недъзи.
-О, добре! - успокоил се сър Хюго и наредил на прислугата: - Тогава  дайте му да се стопли и да се нахрани и го пуснете да си върви!
И отново се обърнал към свещеника:
-А дали Ваше Преосвещенство може да ми каже по колко пътя може да се прочете думата ABRACADABRA, започвайки винаги от горното А?

Източник: Хенри Дюдени "Двеста знаменити главоблъсканици"

А за тия, който успешно се преборят със задачката - поздравче! И ако ви кажа, че не съм я качила само заради него, въобще не ми вярвайте. :D


понеделник, 14 ноември 2011 г.

Може ли някой да задмине капитан Флинт?

Дърводелецът се скатава от справедливото наказание на кока в каютата на капитан Флинт под предлог, че ремонтира някаква дървения. Но си взема нова беля на главата, защото трябва да изслуша спомените му.
-...И тогава Черният Сам каза, че до този момент никой не бил догонвал кораба му. А аз му отговорих, че това е само защото не си е имал работа с мен. В противен случай някой не само щеше да го е догонил, а и задминал - обяснява разпалено капитан Флинт. - В крайна сметка решихме, че няма никакъв смисъл да се надприказваме, а по-добре да докажем на практика чий кораб е по-бърз. И надухме платната. Черният измина първата полвина от пътя със скорост 10 възела, втората - с 13 възела. А аз - половината от времето с 10 възела,  втората половина с 13. И на финала ...
-Извинявай, Кептън, - прекъсва ги гласът на кока от вратата - но ти по-добре от всеки друг знаеш, че наказанието си е наказание!
Кокът така недвусмислено е застанал на буквата Ф, че дърводелецът безропотно си прибира инструментите и хваща пътя към кухнята.
-Можеше поне да ме оставиш да чуя кой е победил ... - промърморва все пак той на прага на кухнята.
Кокът го побутва навътре към планината с мръсни съдове и изсумтява:
-И сам можеш да разбереш! Тъкмо няма да скучаеш, докато миеш.

Може ли някой да задмине капитан Флинт?


Към предишната част     Към началото    Към следващата част

петък, 11 ноември 2011 г.

Как Аргентум похитил булката на Натрео

Предишната приказка завърши с щастлив край - сватбата на Натрео и Хлориета. Да разберем какво се случило по-натам ...
Натрео и Хлориета имали чудесен меден месец в хижата "Каменна сол" дълбоко в планината. Но не искали да прекарат целият си живот в усамотение и трябвало да си намерят постоянен дом. Решили да останат близо до роднините си и се заселили в едно предградие, наречено "Електролитна дисоциация". Като повечето семейства в квартала, заживели в разтвор. Това съответствало на качествата им и позволявало да бъдат по-мобилни, което всяка млада двойка йони би желала. Е, измежду съседите им имало и някои ексцентрици, които живеели в стопилка, но малцина можели да си позволят тоя лукс, защото поддържането на домакинството черпело прекалено много енергия. 
И  Натрео и Хлориета заживели щастливо в новия си дом. Отвреме-навреме правели посещения на учтивост на роднините си, но не много често, защото дългогодишната вражда между двата рода не можело да бъде преодоляна с махване на вълшебна пръчка. Което и семейство да посетели, членовете му се държали агресивно към чуждия елемент. Ако знаели какво нещастие ще им донесе това в бъдеще, въобще нямало да помислят за родния дом, но те били добри и признателни деца и се опитвали да поддържат изрядни отношения с близките си. 
Веднъж, когато отишли на гости при семейството на Натрео, там се оказал и братовчед му Аргентум. Той бил от вторичен клон на рода - елементи алчни, които строели къщите си на толкова много етажи и с по толкова много стаи, че даже нямали какви богатства (електрони) да приберат във всички от тях.
Като видял Хлориета, Аргентум се влюбил от пръв поглед и се опитал всячески да привлече интереса и. Но тя седяла притисната в съпруга си и не реагирала на ухажванията му. Аргентум знаел, че бидейки сам, трудно може да се сближи с тях, защото ще предизвика ревността и подозренията на Натрео. Затова скроил коварен план - да се ожени и така, приспивайки всякакви съмнения, по-лесно и по-често да контактува с Натрео и Хлориета. 
Кроежите са лесна работа, но осъществяването е друго нещо. Макар и с бляскав и привлекателен вид, студеният му характер отблъсквал потенциалните кандидатки. Лошият ген на алчността и скъперничеството си личал отдалеч. В техния клон от рода, за разлика от първичния, трудно споделяли богатствата си - и материалните, и духовните. Но Аргентум не бил склонен да се спре пред нищо. Като не го иска никоя необвързана, ще прилъже полуобвързана. Огледал се за някоя, която ще се поддаде лесно и се спрял на Нитрата. Тя, милата, не била цвете за мирисане и сама си го знаела. Уж предците и известни, а защо такива качества добила, че когото и да избере за партньор, все лошо се получавало. Първо се сгодила за Калия. Като вярна годеница взела да му сътрудничи, но или се опитвали да ги привлекат в разни гърмящи смеси, или ако се захванели с нещо по-безобидно като зеленчукопроизводство, например, на пазара хората пищели от продукцията им: "Ау, нитратна е!" ... Видял се в чудо Калия и развалил годежа. После се сгодила за Хидрогениум. Той пък бил толкова мекушав, че която не го е поискала, тя не го е взела. И това не било много драго на годеницата. Да не говорим, че като двойка никъде не били желани. Всички отдалеч запушвали нос и бягали от всякакъв контакт с тях. Та затова лесно се съгласила да изостави годеника си и да стане съпруга на Аргентум. Оженили се и започнали дребен знахарски бизнес - лекували кокоши тръни. За късмет бизнесът им потръгнал добре и като понатрупали някой лев, Аргентум веднага настоял да се преместят в по-престижния квартал, в който живеели Натрео и Хлориета, защото въобще не бил забравил за коварния си план. Жена му упорито се опитвала да го разубеди. Ще живеят в по-хубав квартал - добре, но бизнесът им ще пропадне, как ще поддържат тоя стандарт тогава? Но не, той настоявал и тя накрая отстъпила. Преместили се. Традиция в квартала било да организират бал за всяка новопристигнала двойка. Направили такъв и в тяхна чест. Натрео и Хлориета, разбира се, също присъствали. И когато започнали танците и двойките се завъртели по дансинга, Аргентум потупал братовчед си по рамото и ехидно предложил да разменят партньорките си. Страшно предчувствие пронизало сърцето на Хлориета, като видяла триумфалния блясък в очите му и умолително погледнала съпруга си, сякаш казвала: "Не се съгласявай!" Натрапничеството било неприятно и за Натрео, но му станало неудобно да вдигне скандал на публично място. Пуснал съпругата си. Аргентум победоносно я поел в прегръдките си и ... двамата замръзнали в бяла статуя в центъра на салона пред смаяните погледи на всички присъстващи.
Коварният Аргентум извършил жадуваното похищение и дошъл фаталният край на връзката  между  Натрео и Хлориета. ...Или пък не? :)

Приказката си е Лично Моя, а удоволствието да я опишeте в химични уравнения си остава изцяло ваше :D

вторник, 8 ноември 2011 г.

Небесна аритметика

Една бедна душа иска да влезе в Рая. Според преданието от едната страна на везните на архангел Михаил сяда Дяволът, а от другата трупат добрините, извършени от човека.
За да не се разсипят добрините, архангел Михаил ги слагал в една торба.
Торбата  с една добрина тежи 170 небесни грама. Торбата с 4 добрини тежи 500 небесни грама. Напълнили я с колкото добрини намерили и я сложили на везните. Седнал Дяволът от другата страна и те се уравновесили. Зарадвал се той и а-ха да грабне и да отнесе душата, дотичало едно малко ангелче с една пропусната добринка. Приели сме, че добрините имат еднаква тежест. 
Ако се прибави пропусната добрина и се извади масата на торбата, ще влезе ли бедната душа в Рая?

събота, 5 ноември 2011 г.

Вълшебната градина

Един цар имал вълшебна градина. В нея живеела Жар птица, растели дървета, които раждали скъпоценности, имало извор с жива вода и беседка с масичка "дай да ям".(Можете да ми помогнете с допълването на вълшебствата, щото днес страдам от дефицит на въображение :D) 
Но един ден установили, че в градината се е вмъквал крадец. Царят изпратил шестимата си сина да я охраняват. 
Ако единият от принцовете застане в пункт 34, къде трябва да застанат останалите, за да могат да държат под наблюдение всички пътечки в градината?























Източник: Скелетът на задачата, както и графиката, са от "Математически тренинг" на М.И.Зайкин. Аз я преоблякох сюжетно, защото лондонските паркове и охраняващите ги  полицаи скучно ми звучат просто. :D

четвъртък, 3 ноември 2011 г.

Фермерска геометрична главоблъсканица

Леля Герда затворила девет диви патици в голямо квадратно ограждение в стопанския двор. Но се оказало, че не е толкова лесно да бъдат опитомени, непрекъснато се биели помежду си. Тогава тя решила, че трябва да ги раздели. Как може да отдели всяка от тях, като построи само две допълнителни квадратни ограждения?



















Източник: Адам Харт Дейвис "Удивителни математически главоблъсканици"

сряда, 2 ноември 2011 г.

Кой излапа палачинките?

Кокът пържи палачинки в корабната кухня. В същото време дърводелецът с помощта на трима пирати ремонтира нещо там. Това докарва кока до голямо раздразнение, защото трябва да ги държи непрекъснато под око и не може да си гледа работата като хората. И действително, в първия момент, в който се разсейва за малко, чинията с първите 10 опържени палачинки се оказва празна.
-Кой излапа палачинките? - кресва разярен кокът.
Пиратите, естествено, стоят със здраво стиснати усти, най-малкото защото са пълни с палачинки. Но при заплахата, че никой на кораба няма да яде, докато не признаят, което ги застрашава с линч от страна на останалите пирати, се предават. Съгласяват се, че ще мият чинии по толкова дни, колкото палачинки са излапали и споделят, че най-малко палачинки е изял Джон, Джак е изял повече от него, Джим повече от Джак, а дърводелецът най-много от всички.
Ако са изяли по цяло число палачинки, по колко дни ще мие чинии всеки от тях?


Към предишната част     Към началото    Към следващата част

вторник, 1 ноември 2011 г.

"Рибният буквар" и търговската отстъпка

В края на изданието от 1824 г. четем: "Цена полагаме на тази книга три гроша. Но който земни десет книги подаруваме го с една, а който петдесет - с осем, а който земни сто подаруваме го с двадесет ..."
Какъв бонус, в съответствие с горенаписаното, е уместно да се предложи при покупка на двадесет бройки от буквара, така че да е привлекателен за клиентите и да не е в ущърб на търговеца?
И ако още не сте го изчели "от кора до кора",  не пропускайте златния си шанс "да минувате вече за учени". Е, поне по критериите отпреди два века. :D

 

Категории

Математическа логика

Математически приказки

Химия