сряда, 23 декември 2009 г.

Магарешка логика

Три магарета живеят наблизо едно до друго-две на селската поляна и едно на горската.
По-малкото от магаретата Дондо и Ченсър е по-тъмнокафявото магаре на селската поляна.
По-светлокафявото от магаретата Ченсър и Сейдж е по-малкото магаре на селската поляна.
По-голямото от магаретата Дондо и Сейдж е по-светлокафявото магаре на селската поляна.
Кое магаре живее на горската поляна?


Източник: http://myweb.tiscali.co.uk/thelogiczone/puzz_m_10.htm

вторник, 22 декември 2009 г.

Коледна елха

На елхата, сред другите играчки, има четири ангела А, Б, В и Г. Два от тях са със златен ореол, а два - със сребърен. Никой от ангелите не може да види собствения си ореол, а единствено ореолите на висящите под него. Ангелът А е поставен на върха на елхата. Под него е Б, под който е В. Ангелът Г е в основата на елхата, но е закрит с клонки, така че нито е видим за останалите горестоящи ангели, нито може да види собствения си ореол.
Кой от тях пръв би могъл да отгатне цвета на собствения си ореол?

четвъртък, 17 декември 2009 г.

Задачи от древността: Египет

Задачи от папируса на Ахмес

Папирусът на Ахмес е най-големият съхранен до наши дни древноегипетски математически текст (ХVІІІ-ХVІІ в.пр.н.е.). Включва 84 задачи, от които тук ще бъдат изложени само две:

1. Седем човека имат по седем котки. Всяка котка изяжда по седем мишки. Всяка мишка изяжда по седем класа. От всеки клас могат да се отгледат по седем мерки жито. Колко големи са числата от този ред и каква е тяхната сума?

2. Раздели десет мерки хляб на десет човека, ако разликата на количеството хляб у всеки човек и предишния представлява 1/8 част.


Из сборника "Старинни задачи" на И.И.Баврин и Е.А.Фрибус

вторник, 15 декември 2009 г.

Ръкостискането на художниците

Вървят двама художници, а насреща им още двама. Ръцете на всеки от тях са изцапани с различна боя и никой не иска да се изцапа с чуждата. Художниците искат да се поздравят помежду си чрез ръкостискане, всеки от първата двойка с всеки от втората, но имат на разположение само две ръкавици. Как да се поздравят без да омесват боите върху ръцете си?

Решение



Нека означим четиримата художници с буквите А,Б,В и Г. Първата двойка-А и Б, а втората-В и Г. Ръкавиците означаваме с Р1 и Р2.
А слага една върху друга Р2 и Р1. Ръкува се с В, при което Р1, която е от горната страна се цапа отвън с боята на В.
Дотук А се е ръкувал с В.
А смъква внимателно Р1 и си я слага Б. Ръкавицата е чиста от вътрешната страна и няма омесване на боите.
Б се ръкува с В.
След това А, на чиято ръка е останала Р2, се ръкува с Г. При това Р2, която от вътрешната страна е изцапана вече с боята на А се цапа отвън с боята на Г.
А се е ръкувал с Г.
А смъква внимателно Р2 и Б я слага върху Р1.Р1 е изцапана отвън,Р2 отвътре но доколкото в случая боите се омесват, то не е върху ръката на Б. Б се ръкува с Г. Няма омесване на бои върху ръката на Г, защото Р2 е изцапана отвън с неговата боя.
Б се е ръкувал с Г.



понеделник, 23 ноември 2009 г.

Знаете ли химия: В чест на бога на слънцето

Химическа викторина

Кое вещество е получило името си в чест на бога на слънцето в древен Египет?


Отговор



Амонякът.

Наименован е така през 1782 г. от шведския химик Торберн Бергман, защото е получен от нишадър (амониев хлорид), от който имало богати залежи около храма на египетския бог Амон в Либия.



сряда, 18 ноември 2009 г.

Знаете ли химия: Най-леката течност

Химическа викторина

Коя е най-леката позната течност?



Отговор



Един обем от тази течност е четиринадесет и половина пъти по-лек от един обем вода.


Що за течност е това?


Най-леката позната течност е течния водород. Един литър от него тежи едва 70 г.
Течният водород е прозрачна, безцветна течност, която не провежда електричен ток. Кипи при -253°C, а замръзва при -259°C, т.е. съществува в много тесни температурни граници.

За пръв път е получен от Джеймс Дюар през 1898 г.


четвъртък, 12 ноември 2009 г.

Правилното цвете

Три жени били омагьосани и превърнати в цветя в полето. Всяка нощ една от тях се превръщала обратно в жена и имала право да посети дома си. На сутринта отново се превръщала в цвете в полето.
Една нощ тази от тях, която била на ред да посети дома си, казала на мъжа си:
-Ако дойдеш днес до обяд на полето и ме откъснеш, магията ще се развали и ще остана завинаги с теб.
Така и станало.
Всички цветя на полето си приличат. Как мъжът е познал сред тях своята жена?


Из частта "Алтернативно и творческо мислене" на сборника "Занимателни главоблъсканици" на Николай Белов

сряда, 11 ноември 2009 г.

Случаите на Мегре (І част)

След като се прибрал вкъщи, Мегре позвънил на дежурния Офевр:
-Комисар Мегре. Има ли новини?
-Да, шефе. Постъпиха съобщения от инспекторите.
Торанс установил, че ако Франсоа е бил пиян, то или Етиен е убиец, или Франсоа лъже.
Жусие счита, че или Етиен е убиец, или Франсоа не е бил пиян и убийството е станало след полунощ.
Инспектор Люка помоли да Ви предам, че ако убийството е станало след полунощ, или Етиен е убиец, или Франсоа лъже.
После позвъни ...
-Достатъчно. Благодаря! Това е достатъчно - комисарят затворил слушалката. Той знаел, че Франсоа никога не лъже. Сега той знаел всичко.

Какво е научил инспектор Мегре?

Из сборника "Задачи и упражнения по логика" на Б.Л.Яшин

Загадките на инспектор Борисов ( І част)

Инспектор Борисов знаел със сигурност, че престъпникът се крие на едно от трите места: на вилата си в Переделкино, у свой познат в Марина роща(горичка/дъбрава) или в дома на прекупвач на крадени вещи в Таганка. На едно от тези места вероятно се намирала и жената на престъпника, която била нужна на инспектора за уточняване на някои детайли по следствието. Близките на престъпника на въпроса относно неговото местопребиваване дали различни отговори.

Майка му твърдяла, че е в Переделкино, откъдето вече цяла седмица не е излизал.

Сестра му твърдяла, че е в Марина роща.

Брат му твърдял, че в Таганка е жена му, която знае къде се намира той.

Знаейки, че всички роднини на престъпника дават лъжливи отговори, инспектор Борисов с лекота изяснил къде се укрива престъпника.
А Вие?


Из сборника "Задачи и упражнения по логика" на Б.Л.Яшин

събота, 7 ноември 2009 г.

Победата на знанието (Математическа приказка)

Това се случило много отдавна.
В някакво царство, някакво господарство на престола се възкачил неграмотен цар: в детството си той мразел математиката и родния език, рисуването и пеенето, четенето и труда ... Израстнал невеж. Срам пред народа. И царят решил: "Нека всички в тази страна бъдат неграмотни. Той затворил училищата, позволил изучаването само на военно дело, за да завоюва още земи и да стане още по- богат.
Скоро армията на тази държава станала голяма и силна. Тя тероризирала всички съседни страни, особено по-малките и слабите.
Невежият крал се наричал Маса. Той станал предводител на разбойническата си армия.
В близост до страната на неуките се намирала държавата Дължина. Нейният цар бил интелигентен и образован човек: знаел аритметика, различни езици, в допълнение великолепно владеел и военната наука.
Армията на тази страна бил малка, но добре обучен. Тя била прославена със своето разузнаване и своите вестоносци на дълги разстояния.
Цар Маса повел войската си към границата на Дължина и успял да я превземе.Как да спасят страната? Царят, знаейки че Маса и неговите служители не умеят да смятат и не знаят какво означават думите "кило" (хиляда), "санти" (сто), "деци" (десет), решил да проведе военна операция.
След два дни пред лагера на вражеската войска пристигнала голяма дървена кукла. Стражата не искала да я пуснете, но куклата заявила, че тя е подарък от държавата Дължина за цар Маса. Стражата отстъпила и я пуснала.
Кукла влязла в лагера. Маса с любопитство я разгледал и се удивил на размера и и способността да говори с човешки глас.
Куклата казала, че нейното име е Кило и че има по-малки братя Метър и Дециметър.
Паднала нощта. Когато целият лагер потънал в сън, куклата се отворила и от нея излезли 1000 кукли на име Метър, от всяка от тях - по 10 кукли, наречени Дециметъра от всеки Дециметър - по 10 войника Сантиметър. Те обкръжили спящата войска и я унищожили. Само цар Маса успял да се измъкне с бягство.
Така умният цар, който обичал науката, победил невежия цар Маса. И всички съседни държави заживели в мир и спокойствие.

четвъртък, 8 октомври 2009 г.

Химическите приключения на Шерлок Холмс (Част ІІ)

Решение на "Проблемът във Вултонският затвор"

Холмс прошепна нещо в ухото на Уилямс. Изплашеният директор бързо тръгна надолу по коридора. Холмс ме отведе в един ъгъл и тихо попита:

- Е, какво мислиш за този случай, Уотсън?

- Чувствам, Холмс, че виновен е именно директорът на затвора. От ежедневника Стамп е получавал всички новини за престъпленията в столицата. А Уилямс е изпращал поръчките на Стамп в Лондон.

- А глухонемия от охраната, Едуард Едмънд? - попита Холмс равнодушно.

- Холмс, Вие се шегувате. Бедният не може нито да чува, нито да говори. Разбира се,че той не е участвал в извършването на престъплението.

- Уотсън, грешиш, подценяваш способностите на хората с увреждания. Разумът не зависи от способността да слушаш, говориш, ходиш или дори да виждаш. И г-н Едмънд може да четет, пише и мисли. По устните ми разбра втория ми въпрос. Така че той е съучастника на Стамп. След като Уилямс се върне, ние ще се убедим в това. Не Ви достига наблюдателността на учен и подценявате практическото значение на химията.

Няколко минути по-късно Уилямс се върна с медицинския ми комплект и един картоф. Бях възмутен, но Холмс ме предупреди:

- Аз помолих г-н Уилямс да донесе багажа ни от екипажа.

- Защо, Холмс? И за какво ни е картофа?

Холмс извади джобно ножче и разряза картофа наполовина. Тогава извади от чантата бутилка йоден разтвор и изля от него върху пресния разрез. Повърхността веднага посиня.

- Уотсън, през 1814-та Колин и Клобри показаха, че реакцията между йода и нишестето предизвиква синьо или виолетово оцветяване. Доколкото си спомням, статията е в "Annаlen der Physik", като започва някъде на страница 297. Но може би Вие не чете на немски? Тогава на вашите услуги е книгата на руския химик Менделеев, която вече два пъти се появява в превод на английски.

- Предавам се, Холмс, продължете.

- Стамп е настъргвал картофите, отцеждал е сок чрез марлята и с помощта на кибритена клечка или навита на тръбичка хартия е пишел заръките си с картофения сок, който съдържа нишесте върху вестника. Най-лесният начин е да маркира с него букви от текста. Уилямс не може да види следи върху вестника, тъй като нишестето е безцветно. Едмънд, когото Стамп, мълчаливо движейки устните , е могъл да помоли за една малка услуга, е взимал вестника след проверката на Уилямс и го е предавал на пратеник на бандитите, вероятно някой безобиден старец, който даже не подозира за какво е изпратен. А в групата са знаели как да прочетат съобщенията.

Обръщайки се към директора, Холмс предложи:

- Стамп има навика внимателно да подготвя своите престъпления, като отделя много време предварително за събиране на информация. В затвора той е разполагал с достатъчно време, за да обмисли окончателно подробностите. Когато получите следващия вестник от килията на Стамп, поръсете го със слаб разтвор на йод. Вероятно ще намерите плана за следващото престъпление. Копирайте по неговия способ на друг вестник и нека Едмънд, както обикновено го предаде на пратеника. А оригиналът предайте на Скотланд ярд.

- Г-н Холмс, аз съм просто изумен. Моля, приемете моите извинения за хладния прием в началото.

Мъгла се бе разсеяла, облаците блестяха в приятно синьо.

- Да вървим, скъпи Уотсън - прегърна ме Холмс. - Изведнъж ми се прииска от задушеното на г-жа Хъдсън, с горещи картофи, разбира се. А по пътя ще се наслаждаваме на мислите си за нашите кресла край огъня на Бейкър Стрийт, 221Б.

събота, 26 септември 2009 г.

Химическите приключения на Шерлок Холмс (Част І)

Проблемът във Вултонския затвор

Превод на разказа на американските учени Т.Р.Риболт и Т.Г.Вадел с изменения и допълнения от Е.Г.Раков

Студените стени на Вултонския затвор, като че ли изплуваха направо от сивата утринна мъгла, забулила полета и горите около нашия екипаж. Аз плътно се загърнах в палтото си и се обърнах към Холмс, който гледаше през прозореца, дълбоко потънал в мисли за предстоящото дело. Започваше игра и аз отново бях редом с най-добрия детектив на света.

- Холмс, - попитах - можете ли да ми кажете какво мислите?

Шерлок Холмс рязко се обърна и отвърна:

- Мога, разбира се. Но първо нека си припомним фактите по този случай.

Подозирайки уловка, аз внимателно подбирах думите си:

- И така ... В четвъртък вечер, от Скотланд Ярд ни разказаха за странни събития в затвора Вултон. Ние резервирахме билети и в петък се качихме на влака от Лондон до Уорчестър. След това, както си спомняте, взехме една стая в едно село близо до Хирфорд. Накрая сутринта наехме екипаж за да пътуваме до ...

- Велики Боже! - възкликна Холмс и ме прекъсна. - Уотсън, исках да си припомним фактите по случая, фактите, а не маршрута!

Той се засмя.

- Е, добре - аз продължих да заеквам. - Но тези събития могат да се отнасят до обстоятелства по случая.

- Не точно, скъпи Уотсън - отговори той. - Много пъти съм Ви казвал, че трябва да развивате способността да се концентрирате. Концентрираните мисли са като капки вода, движещи се в едно направление, като могъща река. А разпръснатите, фрагментирани мисли са като капчиците мъгла, която ни заобикаля сега. - Той направи кръг с ръка във въздуха.

- Фактите, Уотсън, - продължи той след малко -са следните: Главатарят на престъпна банда,Тадеус Стамп, осъден за измама, палеж, изнудване, отвличане, грабеж и много други мръсни дела, беше хвърлен в тъмницата, но останалите членове от бандата останаха на свобода. Тъй като той ги държеше изкъсо, бандитите бяха привикнали и крачка да не правят без заповедите му и в Лондон за няколко месеца беше спокойно. Но преди две седмици групата отново започна да действа.

- Това е, - заключих аз - Тадеус Стамп по някакъв начин се свързва с бандитите, въпреки че е под строг тъмничен затвор и посещения не са разрешени.

- Точно така, - каза Холмс - неговите зловредни идеи и престъпни мисли проникват през стените, зад които го държат. Той ръководи бандата си дори и от затвора. Това, скъпи Уотсън, е обида към кралската съдебна система.

Нашият екипаж спря. Излизайки от него, видяхме величествената фасада на Вултонския затвор. Оглеждайки стената, аз не можех да си представя как някой или нещо може да преодолее тази непревземаема крепост.

В стената се отвори дебела, обкована в желязо врата и висок мъж със строго лице излезе на прага за да ни посрещне.

До него едър тъмничар в униформа, стоеше изпънат, с плътно притиснати до тялото огромни ръце. Ние се представихме и високият мъж каза:

- Аз съм Джон Уилямс, директорът на тази институция. Нека първо да ви кажа някои неща, необходими, за да преодолеете страха си от мястото. Необучените посетители тук са много неприятни. Може би ...

- Тъй като ние вече сме тук, г-н Уилямс, - прекъсна го Холмс - ще бъде по-добре да ни обясните обстоятелствата по този сложен случай.

- Ами, господа, - каза директорът - не съм уверен, че това е правилно, но нека бъде по вашему. Скотланд Ярд ме информира, че наскоро установили наличието на редовна комуникация между Тадеус Стамп и бандитите му в Лондон. Мисля, че това е невъзможно. Той седи сам в килия без прозорци и няма връзка с външния свят. Храната му се носи от тъмничаря Едмънд. - Той посочи едрия пазач и продължи: - Когато той е в килията, пред вратата е сержантът, който е длъжен да ме информира за всички инциденти. И единственият, който говори с затворника - това съм аз. Уверявам ви, че в тайно споразумение с бандитите не съм участват.

Пазачът през цялото това време стоеше зад Уилямс неподвижен, притиснал ръце си до тялото. Когато Уилямс завърши, Холмс мина зад тъмничаря и силно плесна с ръце близо до ухото му.

- Какво, по дяволите! - извиках, изненадан от подобна нетактичност от страна на Холмс. Но охранителят остана невъзмутим.

- Да, той е глух и ням - каза Уилямс. - Но как разбрахте?

- Много просто - каза Холмс. - Всеки човек не може да не реагира, когато някой произнася името му. А тук нямаше никаква реакция. Така разбирам, че Едмънд не е могъл да каже на Стамп нито една дума и не е могъл да чуе от него и един единствен звук.

Холмс извади молив и хартия и написа: "Как се казваш?" - И гледайки в лицето пазача бавно попита: "Колко дълго сте тук?" Той написа в отговор: "Едуард Едмънд. През декември ще станат шестнайсет години. "

Директорът махна на Едмънд да го последва и ни поведе към затвора. Тръгнахме по безкрайни коридори, през множество охраняеми врати и ни се струваше, че цялата светлина, цялата топлина и всички звуци се абсорбират от стените на този мрачен лабиринт. И все пак, от време на време си мислех, че някак, пипалата на престъпната воля на Стамп са проникнали от тези дълбини чак в далечен Лондон.

Спряхме пред желязната врата на килията на Тадеус Стамп. Холмс се прилепи до тесния процеп на вратата и след известно време ми кимна да направя същото. В смътно осветената килия нямаше прозорци. Видях тясно легло и столче пред груба дървена маса. На нея стоеше светилник, а до него лежеше акуратно сгънат вестник. Можах да зърна и купа с два картофа, кана и нещо като стъргало. На пода се въргаляха измачкани дрехи. Стамп лежеше на леглото и ритмично си припяваше.

Холмс се обърна към директора:

- Виждам, че Стамп получава вестник "Таймс".

-Той разбира се е ужасен човек, г-н Холмс, - каза Уилямс - но е изключително интелигентен. Четенето не е забранено и ние не трябва да бъдем жестоки. Аз му давам вестника, след като го прочета. Няма от какво да се страхувате. Едмънд го взема заедно с останалата част от боклука и аз, в съответствие с инструкциите, разглеждам всяка страница, за да се проверя дали не е писано на нея.

- Така той получава лондонския вестник всеки ден? - попита Холмс.

- Да - каза директорът тихо.

- А картофи?

- Картофи му дам всеки петък, - каза Уилямс - но сурови. Стамп се оплаква от възпаление на лакътя, той настъргва картофите и четвърта седмица вече си прави превръзки с получената каша. Но какво подозирате, г-н Холмс? Това е нещо обикновено.

Аз възкликнах:

- На медицината картофен лосион не е известен.

- Това е вярно, докторе! - потвърди Холмс.

Директорът повдигна рамене озадачено.

Тогава поех инициативата:

- Скотланд Ярд е установил, че Стамп предава нарежданията на бандата си в неделя. Как става това, Холмс? Не трябвали да видим килията отвътре?

- Но, скъпи Уотсън, - каза Шерлок Холмс - Вие ме изненадвате. Смятам, че загадката вече е разрешена ...

хххххххххххххххххххххххххх

В този момент историята прекъсва, а читателите са поканени да разрешат загадката самостоятелно.
1. Как се предават съобщенията от затвора?
2. Каква е химическата реакция, която ще помогне на Холмс да изобличи Стамп?
3. Кой изпраща на бандата напътствията на Стамп?


Ако загадката Ви затруднява, а сте любопитни да научите решението, можете да го видите тук .


вторник, 25 август 2009 г.

Приказка за водната молекула

Имало някога на света мъничка и много симпатична Молекула Вода. Тя живеела в прозрачна капка вода, заедно с милион други такива водни молекули. Различни видове молекули в капката нямало, затова тя се наричала Страната на чистото вещество. Всички жители на тази държава били устроени еднакво - тялото им се състояло от един атом кислород и два мънички атома водород.
В Страната на чистото вещество имало три годишни времена. При стайна температура молекулите водели обичайния си начин на живот - стараели се да се държат една за друга, разхождали се, разговаряли. Но ако захладнеело, приятелките - молекули не можели вече да тичат и да играят, седели всяка на своето място, скучаели и се чувствали изморени. Те наричали този сезон "леден". Но щом първите слънчеви лъчи докоснели замръзналата капка, животът в нея се пробуждал - сънените молекули се раздвижвали и започвали да се готвят за най-хубавото време в годината - сезона на пътешествията. Стоплени от слънцето, те една след друга тръгвали на път, към приключения и опасности.
Нашата малка Молекула нищо не знаела за Света. Това бил Свят извън пределите на Страната на чистото вещество. От многобройните си приятелки тя била слушала, че в този Свят има много различни страни и много различни вещества. Че в други, далечни страни живеят молекули, които съвсем не приличат на тях. Тези чужденки имат разнообразен строеж и се състоят от други атоми. Малката водна Молекула слушала разказите за други страни и техните обитатели със затаен дъх.
Нима можела да си представи, че на следващия ден сама ще се отправи в пътешествие с първите слънчеви лъчи! Но точно така се случило. Молекулата се събудила и видяла, че приятелките и оживено разговарят, тичат и се суетят. Изведнъж и станало леко, толкова леко, че се издигнала нагоре и полетяла. Скоро Страната на чистото вещество останала далеч надолу и тя вече не можела ясно да я види. Тогава се огледала около себе си и забелязала много други молекули, които се носели свободно във въздуха. Някои от тях, като че ли донякъде били подобни на нея и вглеждайки се, тя установила, че са изградени от два атома кислород. Други били толкова различни, че тя въобще не можела да разбере от какви атоми са изградени.
Редом с нашата Молекула, летяла друга, подобна на малко кученце.
- Ей, почакай ! - закрещяла водната Молекула. - Как се казваш?
- Аз съм Молекулата на Етанола, но някой ме наричат просто Молекула Спирт - отговорила тя, като се въртяла на всички страни, за да демонстрира своя строеж. Продължили да летят заедно и нашата малка молекула едва успявала да запомни всичко, което дърдорела новата и позната.
- Ето, лети Молекула Азот. Азотът е необходим на всички живи същества, както и Кислорода, който влиза в твоята и моята структура. А там летят Благородните газове. Те не дружат с други атоми и молекули, даже един с друг общуват съвсем сдържано. Летят във вид на свободни атоми. Нашата Молекула слушала и била много доволна от себе си, та кислородът и водата са жизнено важни вещества.
Колкото по-високо летели, толкова по-студено ставало и нашата Молекула изведнъж се почуствала изморена. Тя се сбогувала с Молекулата Етанол и продължила бавно натам заедно с пухкаво бяло облаче. Другите молекули в него също се оплаквали от неразположение и че трябва да слязат на земята за да си починат.
- А не е ли опасно да се приземяваш в непознати страни? - поинтересувала се Молекулата.
- Не, само се пази от сърдитите Киселини. Някои от тях много обичат да ловят водни молекули. Тогава ще ти се наложи да живееш в кисела среда, докато някоя Основа не неутрализира Киселината. Те отдавна воюват помежду си, което всъщност въобще не си струва, защото в тяхната битка, която се нарича Реакция на Неутрализация, и двете изчезват и се появяват Сол и Вода.
С проливния летен дъжд нашата Молекула и нейните спътнички полетели надолу към земята и се приземили в голямо езеро, населено с най-разнообразни молекули. Преобладавали водните молекули, но въпреки това малката Молекула внезапно се почуствала самотна и объркана. Спътничките и се смесили с чуждите молекули и доколкото всички молекули вода изглеждат еднакво, вече не можела да различи доскорошните си събеседници. Видяла няколко молекули етанол и ги попитала как да намери пътя към дома, но те се засмели и започнали да сочат в различни посоки. Малката Молекула щяла дълго да блуждае сред непознатите вещества, ако поривът на вятъра не я бил изнесъл на брега.
Оглеждайки се в страни, тя видяла наблизо красиви прозрачни кристали и се отправила към тях.
Това били кристалите на Натриевия Хлорид, както сами се представили.
- Чувала съм, че Солите са продукт на Реакцията на Неутрализация между Киселините и Основите - провикнала се тя към кристалите, колкото се може по-високо, за да могат да я чуят.
- Ти си много образована Молекула - отговорили те учтиво и продължили да блестят под слънчевите лъчи.
- А как да се върна в къщи? В Страната на чистото вещество?- попитала тя с надежда.Но кристалите сякаш не я чули и разочарована тя продължила нататък.
- Пак тия нехуманни молекули вода! - изгърмял някакъв глас в ухото и.- Вода и кислород! Безобразие! Скоро цялата ми армия ще се разпадне на части!
Молекулата изплашено се огледала и видяла зад себе си цяла тълпа непознати атоми. Един от тях, който стоял най-близо да нея, приличал на стар генерал, но лицето му все пак било добро.
- Кои сте вие? - попитала малката Молекула.
- Атомите на Желязото - отговорили те в хор.
- Но нали кислорода и водата са жизнено необходими вещества - опитала се да апострофира отправените и обиди.
- Да, това е така - отговорил атомът-военачалник - за животните, растенията и хората, но не и за нас, Атомите на Желязото. Желязото се разрушава при контакт с Вода и Кислород, образува се Ръжда. Знаеш ли какво е това?
- Не, това е моето първо пътешествие. Все още знам твърде малко за Света.
- Не е толкова малко за мъничка молекула - отвърнал сговорчиво железният атом.
- Аз се загубих и не мога да намеря пътя към дома. Можете ли да ми помогнете да стигна до Страната на чистото вещество?
- Не, никой не може да ти посочи този път. На Света има милиони и милиарди водни капки, които могат да бъдат наречени Страна на чистото вещество. Но ти не се разстройвай, предстоят ти още много увлекателни приключения, ще посетиш много страни, ще намериш много нови приятели. Много пъти ще се издигаш в облаците, за да можеш след това с дъждовните капки да напоиш земята и да даряваш живот.
- Вие разказвате толкова увлекателно! Наистина ли ми предстои нещо толкова забележително?
- Разбира се, та ти не си обикновена молекула, а на едно от най-загадъчните и уникални вещества. Хората да тоя момент не знаят края на твоите възможности.
- Колко хубаво е всичко това! Благодаря ви! Може би пак ще се срещнем някой ден! - Молекулата почувствала, че отново излита и помахала за сбогом на железните атоми.
И тя полетяла напред към удивителните приключения и открития и била щастлива, защото узнала главното си предназначение в Света - да дарява живот.

четвъртък, 6 август 2009 г.

Приказка за точката


В далечното Математическо царство живеела мъничка-мъничка Точка, която никой не обичал. А и как да я обичаш – обикновена, едва-едва се вижда, а пробвай да не я поставиш на мястото и или да я пропуснеш ... Колко двойки са получени заради нея, колко сълзи са изплакани!
Точката, разбира се, усещала отношението към себе си и много се огорчавала. Толкова се стараела да угоди на всички, тичала напред-назад из цялото царство, а в резултат само хули и обиди получавала. Намислила да избяга, но все не и достигала решителност. ”Все пак е страшничко! Вярно е, много съм мъничка, –мислела си тя - далеч няма да стигна.”
Веднъж, на контролна работа един ученик пропуснал Точката в пример за умножение и можете ли да си представите какъв резултат получил ?! А каква оценка ?! Ученикът страшно се ядосал:”За такава дреболия, всичко наопаки! Какво толкова е Точката ?! Даже определение няма!” Точката била съкрушена:”Как ?! Толкова се трудя, слушам всякакви гадости за себе си и даже нямам определение ?! Това е възмутително! Трябва да се махна оттук незабавно!”
„Как добре те разбирам!” – чула въздишка до себе си. Това била тънката Права:”Аз също нямам определение. Прекарайте Права, отбележете на Правата ... А какво съм аз, никой още не е казал. Затова ще ти помогна. Скачай на мен и бягай! Не спирай! Аз отивам в безкрайността. Искаш ли да видим безкрайността заедно ?”.
„Разбира се, че искам”- зарадвала се Точката и без да чака повече да я канят, скочила на Правата и се търкулнала по нея ...
Какво се случило няколко минути след изчезването на Точката ?! Числата, които искали да се обозначат на Числовия Лъч, не можели да го направят и се разбунтували. Самият Числов Лъч, загубвайки идентичността си, получил разстройство на личността и започнал да се разпада. Числата, които искали да се умножат, също не можели без Точката и създали допълнително безредие. Заменили Точката, като знак за умножение, с косо кръстче, но когато пишели уравнения, го бъркали с Неизвестното Х.
Казано накратко, без малката и противна Точка Математическото царство рухнало за броени минути.
А къде избягала Точката ?! Търкаляйки се по любезната Права, тя напуснала земната атмосфера и се озовала в Безкрайния Космос. Нощем, когато съзерцаваш звездното небе, можеш ли да забележиш там една мъничка-мъничка Точка ?!

неделя, 2 август 2009 г.

Хубост Ненагледна (Математическа приказка – игра) Vol.8

-->Ако по някаква случайност сте парашутирали точно на тази страница и се чудите какво е това, Вие се намирате в щастливия край на математическа приказка – игра. Началото е тук.
-->
Изведнъж бурята утихнала, въздухът се прочистил и нашите герои видяли на земята да лежи бездиханното тяло на Кашчей.
Чул се пукот и стените на замъка почнали да се рушат. Грабнал Иван годеницата си на коня и препуснал към къщи.
Вдигнали сватбата. Като почетни гости поканили всички герои, които помогнали за намирането на верния път и освобождаването на Хубост Ненагледна.
И живели дълго и щастливо!
Приказката е разработена върху руска презентация, която можете да намерите на адрес: matem-plus.ucoz.ru/image/zanim_mat/matemat_ckazka.ppt    

Забележка: Зареждайте посочения адрес директно в адресната лента, не в търсачката. По втория начин единствено се връщате към моята публикация.

Хубост Ненагледна (Математическа приказка – игра) Vol.7

Ако по някаква случайност сте парашутирали точно на тази страница и се чудите какво е това, Вие се намирате в осмата част на математическа приказка – игра. Началото е тук.

Отворил се сандъкът, извадил Иван яйцето и понечил да го счупи.

-Яйцето е вълшебно, нечупливо – казала Хубост ненагледна. – За да погубиш Кашчей, трябва да го пуснеш в мъртва вода. Ето там под големия дъб има три извора. От два от тях тече жива вода, а от един - мъртва. Но аз не знам от кой извор, каква вода тече. Отгоре има табелки, но естествено на всичките е написано лъжливо твърдение. Ако сбъркаш и пуснеш яйцето в жива вода, от него ще се излюпи Кикимора, която три нови яйца ще снесе, а ти ще пропаднеш в тъмницата.


-О, горката аз, нещастна затворница ще остана до края на дните си!

Отишъл Иван до дъба. Наистина под него три извора ромолели. Над тях било написано:






Замислил се Иван, в кой извор яйцето да пусне, любимата си да избави. Изведнъж небето причерняло, вихрушка се извила. Разбрал юнака, че Кашчей пристига, няма повече време за мислене и бързо пуснал яйцето в извора:

А)вляво

Б)в средата

B)вдясно

Кликнете на верния отговор и Кашчей ще загине или ...

Хубост Ненагледна (Математическа приказка – игра) Vol.6

Ако по някаква случайност сте парашутирали точно на тази страница и се чудите какво е това, Вие се намирате в шестата част на математическа приказка – игра. Началото е тук.



С „помощта” на прасенцата момците хванали верния път и не след дълго се озовали пред двореца на Кашчей. На двора седяла Хубост Ненагледна и ронела горчиви сълзи. Като видяла дружината, възкликнала уплашено:

- Ах, Иване! Къде си дошъл, живота си ли искаш да загубиш?

- Не, Хубост Ненагледна, дойдох да те отведа оттук – отвърнал Иван Царевич.

- Кашчей Безсмъртни е могъщ магьосник – въздъхнала девойката. – Само ако го унищожиш, ще успееш да ме отведеш. Но това ми се струва невъзможно ...

Животът му е в яйце. Яйцето е в този сандък до мен. За да загине Кашчей, първото, което трябва да направиш, е да извадиш яйцето от сандъка, но ключалката е шифрована. Ако въведеш грешна комбинация, ще пропаднеш в тъмницата на магьосника, месата ти там ще изгният!

Погледнал Иван сандъка, върху него имало надпис:

„Нови черепи и кости

днес са ми дошли на гости.

Щом не искаш тоз живот,

въведи ти тука КОД !”

Замислил се Иван и въвел:

А)Днешната дата

Б)666666

В)111505

Кликнете на верния отговор и ще извадите яйцето от сандъка или ...



Хубост Ненагледна ( Математическа приказка – игра) Vol.5

Ако по някаква случайност сте парашутирали точно на тази страница и се чудите какво е това, Вие се намирате в петата част на математическа приказка – игра. Началото е тук.


- Браво, юнаци! – похвалила ги Глокси-Флокси. – Голяма помощ ми оказахте. Ето ви това вълшебно кълбо. Търкулнете го и вървете след него. Когато спре, значи сте пристигнали в царството на Кашчей.

Тръгнала дружината след вълшебното кълбо. Вървели, вървели и се озовали ... в приказката „Вълкът и трите прасенца”.

Вълкът тъкмо се канел да събори тухлената къщичка на прасенцата. Като видял неканените гости изръмжал кисело:

-Вижте какво, ако сте дошли да протестирате, трябва да имате писмено разрешение от кмета на общината ! Ако нямате, не ми пречете, трябва да изпълня заповедта на РДНСК и да съборя къщата на прасетата. Строена е без разрешително и то на общински терен. Срокът за обжалване изтече!

-Не, ние такова ... – объркал се Иван Царевич – сме тръгнали към царството на Кашчей Безсмъртни, за да освободим годеницата ми. Глокси-Флокси ни даде вълшебно кълбо, което трябваше да ни заведе до там, но кой знае защо се озовахме тук.

-Тая Глокси-Флокси е много разсеяна – изсумтял Вълкът – пак не е настроила GPS-a на кълбото. И от тук можете да стигнете до царството на Кашчей, един от тия три пътя A, B или C води до там, но аз не знам кой от трите. Прасетата знаят, можете да ги питате, но имайте предвид, че две от тях винаги лъжат, само едно казва истината.

Трите прасенца, любопитни твари, вече били забравили, че са под обсада и се били приближили да разберат каква е тая суматоха. Даже не чакали да ги попитат, а заквичали едно през друго:

-Верният път е или А, или С .

-Верният път не е В.

-Грух, как ли пък не, В е верния път.

Позамислили се юнаците и поели по път

А В С

Кликнете на верния отговор и ще продължите към царството на Кашчей или ...



Хубост Ненагледна (Математическа приказка – игра) Vol.4

Ако по някаква случайност сте парашутирали точно в тази страница и се чудите какво е това, Вие се намирате в четвъртата част на математическа приказка – игра. Началото е тук.


Докато юнаците търсели решението, долетяла Глокси-Флокси. Щом чула верния отговор, къщичката се обърнала с лице към тях и Глокси-Флокси излязла отвътре да ги посрещне.

- Накъде сте поели, юнаци, през гъстите гори?


Разказал и Иван Царевич какво нещастие го сполетяло и я помолил да ги упъти към царството на Кашчей.

- Мога да ви помогна, - казала Глокси-Флокси – но преди това аз самата имам нужда от една услуга. Братовчед ми е магьосник, но вълшебната му пръчка се счупи. На пазара се е наводнило с китайски ментета, всеки ден ходи и купува нова пръчка и всеки път се оказва фалшива. Докато не се сдобие с истинска, трябва аз да го храня, а в тая рецесия бизнеса ми с вълшебни отвари западна, не мога да се грижа и за него.

И така, ако в партида от 10 вълшебни пръчки, 5 са ментета и 5 са истински, колко пръчки трябва да купи от една партида за да е сигурен, че измежду тях има поне една истинска?

А)2

Б)3

B)5

Г) 6

Кликнете на верния отговор и Глокси-Флокси ще Ви упъти към царството на Кашчей или ...


Хубост Ненагледна ( Математическа приказка – игра) Vol.3

Ако по някаква случайност сте парашутирали точно в тази страница и се чудите какво е това, Вие се намирате в третата част на математическа приказка – игра. Началото е тук.


- Браво, не се затруднихте с отговора ! – усмихнал се Соловей – Ето ви тази сребърна монетка, търкулнете я и тя ще ви заведе до къщичката на Глокси-Флокси.

Вървяла дружината три дни и три нощи, накрая стигнала до къщичка на кокоши крака. В нея живеела Глокси-Флокси.

Стои къщичката с лице към гората, с гръб към юнаците.

- Къщичке, къщичке, обърни се с лице към нас, с гръб към гората! – замолил я Иван Царевич.

- Не мога – проплакала жално къщичката. – Когато Глокси-Флокси я няма, трябва да пазя гадинките и. Налегна ме дрямка, заспах и те са избягали навън. Тук в гората гадинки, колкото щеш, прибрах вътре, колкото мисля че бяха, но не съм сигурна дали имаше точно толкова. Ако ми помогнете да пресметна броя на гадинките, мога да се обърна към вас и да ви услужа.

- Помня, че всички без 19 бяха бухали, всички без14 - паяци, всички без 17 - змии и всички без 16 – прилепи. Колко бяха гадинките общо?

А)20

Б)22

B)33

Г) 44

Кликнете на верния отговор и къщичката ще се обърне или ...


Хубост Ненагледна (Математическа приказка – игра) Vol.2

Ако по някаква случайност сте парашутирали точно в тази страница и се чудите какво е това, Вие се намирате във втората част на математическа приказка – игра. Началото е тук.

Браво, успяхте с верния отговор да отместите камъка! Да продължим нататък...

Пътят – труден, гората – гъста! Вървели, вървели, изведнъж кой знае откъде изскочил Соловей Разбойник.

-Накъде така, славни юнаци ? – попитал той с гръмовен глас.


Всъщност Иван и дружината му извадили голям късмет, защото при всякакви други обстоятелства Соловей би ги нападнал с бандата си, но Радка Пиратка била на лятно турне и точно тази вечер изнасяла концерт в гората. Всички разбойници били на концерта. Само Соловей, стар метъл и върл противник на чалгата, побягнал в другия край на гората, за да не чува нито звук.


Изплакал му Иван болката си.

-Не знам къде е царството на Кашчей, - казал разбойникът – но знам кой може да ви помогне. Глокси-Флокси, костената нога, лети навсякъде с чутура си, нищо не се изплъзва от погледа и. Отговорете на въпроса ми и ще ви помогна да я намерите:

Ограбихме царя. Бяхме шестима. Плячката беше богата, сандък с не повече от 100 златни кюлчета. Започнахме да делим по равно, но се оказа, че едно кюлче е в повече. Разбойниците се сбиха, един се разсърди и си отиде. Останалите започнахме пак да делим поравно, но отново се оказа, че едно кюлче е в повече. Всеки път избухваше скандал и по един разбойник си отиваше. Накрая останах сам. Колко кюлчета имаше в сандъка?

А)99

Б)50

B) 39

Г) 61

Кликнете на верния отговор и ще продължите нататък или ...



 

Категории

Математическа логика

Математически приказки

Химия