петък, 5 август 2011 г.

Приказка за питката-математик (част ІІ)

продължение оттук

Тези задачи старците бързо решили. И ето, на прозорчето лежи и изстива вкусната питка. Лежала питката, протягала се, взела, че се прозяла. И в устата и хоп - влетял математическият вирус, който се бил настанил да живее у старците. От вируса мозъкът в главата на питката закипял и тя сама не разбрала как се озовала на пътечката за тъмната и страшна гора. Но питката се търкаляла и страшното въобще не забелязвала, защото си измисляла наум задачи и сама си ги решавала (нещо като мен, значи! :D). Така се дотъркаляла до горската река. А на отсрещния бряг седели татко-заек с две малки зайчета. Пред тях имало малък сал, а тримата жално плачели и сълзите с лапички по муцунките си размазвали.
-Защо ревете, зайци? Какво ви е сполетяло? - попитала питката.
-Как да не плачем! - отвърнали в хор зайците. - Реката е широка - нито можем да я прескочим, нито умеем да плуваме. Салът издържа или 2 малки зайчета, или един голям заек. Как всички да преплаваме на другия бряг? А-а-а-а! Сега ще пропуснем лекоатлетическата спартакиада, а цяло лято се готвихме за нея-я-я!
-Не се тревожете! Докато ревете, аз реших вашата задача.



Следва ...

Автор на текста и изображението: Катя Денисенко
Превод: Gloxy-Floxy

3 коментара:

  1. Най-напред се качват двете малки зайчета и преплават със сала. После се връща едното и татко-заек отива на отсрещния бряг. Останалото там зайче се връща да вземе другото и така ще участват в лекоатлетическата спартакиада!

    ОтговорИзтриване
  2. 2 зайчета, едното се връща, таткото, другото се връща и взима братчето си :)

    ОтговорИзтриване
  3. Брей! Всички знаят да превозват зайци! :D

    ОтговорИзтриване

 

Категории

Математическа логика

Математически приказки

Химия