вторник, 25 август 2009 г.

Приказка за водната молекула

Имало някога на света мъничка и много симпатична Молекула Вода. Тя живеела в прозрачна капка вода, заедно с милион други такива водни молекули. Различни видове молекули в капката нямало, затова тя се наричала Страната на чистото вещество. Всички жители на тази държава били устроени еднакво - тялото им се състояло от един атом кислород и два мънички атома водород.
В Страната на чистото вещество имало три годишни времена. При стайна температура молекулите водели обичайния си начин на живот - стараели се да се държат една за друга, разхождали се, разговаряли. Но ако захладнеело, приятелките - молекули не можели вече да тичат и да играят, седели всяка на своето място, скучаели и се чувствали изморени. Те наричали този сезон "леден". Но щом първите слънчеви лъчи докоснели замръзналата капка, животът в нея се пробуждал - сънените молекули се раздвижвали и започвали да се готвят за най-хубавото време в годината - сезона на пътешествията. Стоплени от слънцето, те една след друга тръгвали на път, към приключения и опасности.
Нашата малка Молекула нищо не знаела за Света. Това бил Свят извън пределите на Страната на чистото вещество. От многобройните си приятелки тя била слушала, че в този Свят има много различни страни и много различни вещества. Че в други, далечни страни живеят молекули, които съвсем не приличат на тях. Тези чужденки имат разнообразен строеж и се състоят от други атоми. Малката водна Молекула слушала разказите за други страни и техните обитатели със затаен дъх.
Нима можела да си представи, че на следващия ден сама ще се отправи в пътешествие с първите слънчеви лъчи! Но точно така се случило. Молекулата се събудила и видяла, че приятелките и оживено разговарят, тичат и се суетят. Изведнъж и станало леко, толкова леко, че се издигнала нагоре и полетяла. Скоро Страната на чистото вещество останала далеч надолу и тя вече не можела ясно да я види. Тогава се огледала около себе си и забелязала много други молекули, които се носели свободно във въздуха. Някои от тях, като че ли донякъде били подобни на нея и вглеждайки се, тя установила, че са изградени от два атома кислород. Други били толкова различни, че тя въобще не можела да разбере от какви атоми са изградени.
Редом с нашата Молекула, летяла друга, подобна на малко кученце.
- Ей, почакай ! - закрещяла водната Молекула. - Как се казваш?
- Аз съм Молекулата на Етанола, но някой ме наричат просто Молекула Спирт - отговорила тя, като се въртяла на всички страни, за да демонстрира своя строеж. Продължили да летят заедно и нашата малка молекула едва успявала да запомни всичко, което дърдорела новата и позната.
- Ето, лети Молекула Азот. Азотът е необходим на всички живи същества, както и Кислорода, който влиза в твоята и моята структура. А там летят Благородните газове. Те не дружат с други атоми и молекули, даже един с друг общуват съвсем сдържано. Летят във вид на свободни атоми. Нашата Молекула слушала и била много доволна от себе си, та кислородът и водата са жизнено важни вещества.
Колкото по-високо летели, толкова по-студено ставало и нашата Молекула изведнъж се почуствала изморена. Тя се сбогувала с Молекулата Етанол и продължила бавно натам заедно с пухкаво бяло облаче. Другите молекули в него също се оплаквали от неразположение и че трябва да слязат на земята за да си починат.
- А не е ли опасно да се приземяваш в непознати страни? - поинтересувала се Молекулата.
- Не, само се пази от сърдитите Киселини. Някои от тях много обичат да ловят водни молекули. Тогава ще ти се наложи да живееш в кисела среда, докато някоя Основа не неутрализира Киселината. Те отдавна воюват помежду си, което всъщност въобще не си струва, защото в тяхната битка, която се нарича Реакция на Неутрализация, и двете изчезват и се появяват Сол и Вода.
С проливния летен дъжд нашата Молекула и нейните спътнички полетели надолу към земята и се приземили в голямо езеро, населено с най-разнообразни молекули. Преобладавали водните молекули, но въпреки това малката Молекула внезапно се почуствала самотна и объркана. Спътничките и се смесили с чуждите молекули и доколкото всички молекули вода изглеждат еднакво, вече не можела да различи доскорошните си събеседници. Видяла няколко молекули етанол и ги попитала как да намери пътя към дома, но те се засмели и започнали да сочат в различни посоки. Малката Молекула щяла дълго да блуждае сред непознатите вещества, ако поривът на вятъра не я бил изнесъл на брега.
Оглеждайки се в страни, тя видяла наблизо красиви прозрачни кристали и се отправила към тях.
Това били кристалите на Натриевия Хлорид, както сами се представили.
- Чувала съм, че Солите са продукт на Реакцията на Неутрализация между Киселините и Основите - провикнала се тя към кристалите, колкото се може по-високо, за да могат да я чуят.
- Ти си много образована Молекула - отговорили те учтиво и продължили да блестят под слънчевите лъчи.
- А как да се върна в къщи? В Страната на чистото вещество?- попитала тя с надежда.Но кристалите сякаш не я чули и разочарована тя продължила нататък.
- Пак тия нехуманни молекули вода! - изгърмял някакъв глас в ухото и.- Вода и кислород! Безобразие! Скоро цялата ми армия ще се разпадне на части!
Молекулата изплашено се огледала и видяла зад себе си цяла тълпа непознати атоми. Един от тях, който стоял най-близо да нея, приличал на стар генерал, но лицето му все пак било добро.
- Кои сте вие? - попитала малката Молекула.
- Атомите на Желязото - отговорили те в хор.
- Но нали кислорода и водата са жизнено необходими вещества - опитала се да апострофира отправените и обиди.
- Да, това е така - отговорил атомът-военачалник - за животните, растенията и хората, но не и за нас, Атомите на Желязото. Желязото се разрушава при контакт с Вода и Кислород, образува се Ръжда. Знаеш ли какво е това?
- Не, това е моето първо пътешествие. Все още знам твърде малко за Света.
- Не е толкова малко за мъничка молекула - отвърнал сговорчиво железният атом.
- Аз се загубих и не мога да намеря пътя към дома. Можете ли да ми помогнете да стигна до Страната на чистото вещество?
- Не, никой не може да ти посочи този път. На Света има милиони и милиарди водни капки, които могат да бъдат наречени Страна на чистото вещество. Но ти не се разстройвай, предстоят ти още много увлекателни приключения, ще посетиш много страни, ще намериш много нови приятели. Много пъти ще се издигаш в облаците, за да можеш след това с дъждовните капки да напоиш земята и да даряваш живот.
- Вие разказвате толкова увлекателно! Наистина ли ми предстои нещо толкова забележително?
- Разбира се, та ти не си обикновена молекула, а на едно от най-загадъчните и уникални вещества. Хората да тоя момент не знаят края на твоите възможности.
- Колко хубаво е всичко това! Благодаря ви! Може би пак ще се срещнем някой ден! - Молекулата почувствала, че отново излита и помахала за сбогом на железните атоми.
И тя полетяла напред към удивителните приключения и открития и била щастлива, защото узнала главното си предназначение в Света - да дарява живот.

четвъртък, 6 август 2009 г.

Приказка за точката


В далечното Математическо царство живеела мъничка-мъничка Точка, която никой не обичал. А и как да я обичаш – обикновена, едва-едва се вижда, а пробвай да не я поставиш на мястото и или да я пропуснеш ... Колко двойки са получени заради нея, колко сълзи са изплакани!
Точката, разбира се, усещала отношението към себе си и много се огорчавала. Толкова се стараела да угоди на всички, тичала напред-назад из цялото царство, а в резултат само хули и обиди получавала. Намислила да избяга, но все не и достигала решителност. ”Все пак е страшничко! Вярно е, много съм мъничка, –мислела си тя - далеч няма да стигна.”
Веднъж, на контролна работа един ученик пропуснал Точката в пример за умножение и можете ли да си представите какъв резултат получил ?! А каква оценка ?! Ученикът страшно се ядосал:”За такава дреболия, всичко наопаки! Какво толкова е Точката ?! Даже определение няма!” Точката била съкрушена:”Как ?! Толкова се трудя, слушам всякакви гадости за себе си и даже нямам определение ?! Това е възмутително! Трябва да се махна оттук незабавно!”
„Как добре те разбирам!” – чула въздишка до себе си. Това била тънката Права:”Аз също нямам определение. Прекарайте Права, отбележете на Правата ... А какво съм аз, никой още не е казал. Затова ще ти помогна. Скачай на мен и бягай! Не спирай! Аз отивам в безкрайността. Искаш ли да видим безкрайността заедно ?”.
„Разбира се, че искам”- зарадвала се Точката и без да чака повече да я канят, скочила на Правата и се търкулнала по нея ...
Какво се случило няколко минути след изчезването на Точката ?! Числата, които искали да се обозначат на Числовия Лъч, не можели да го направят и се разбунтували. Самият Числов Лъч, загубвайки идентичността си, получил разстройство на личността и започнал да се разпада. Числата, които искали да се умножат, също не можели без Точката и създали допълнително безредие. Заменили Точката, като знак за умножение, с косо кръстче, но когато пишели уравнения, го бъркали с Неизвестното Х.
Казано накратко, без малката и противна Точка Математическото царство рухнало за броени минути.
А къде избягала Точката ?! Търкаляйки се по любезната Права, тя напуснала земната атмосфера и се озовала в Безкрайния Космос. Нощем, когато съзерцаваш звездното небе, можеш ли да забележиш там една мъничка-мъничка Точка ?!

неделя, 2 август 2009 г.

Хубост Ненагледна (Математическа приказка – игра) Vol.8

-->Ако по някаква случайност сте парашутирали точно на тази страница и се чудите какво е това, Вие се намирате в щастливия край на математическа приказка – игра. Началото е тук.
-->
Изведнъж бурята утихнала, въздухът се прочистил и нашите герои видяли на земята да лежи бездиханното тяло на Кашчей.
Чул се пукот и стените на замъка почнали да се рушат. Грабнал Иван годеницата си на коня и препуснал към къщи.
Вдигнали сватбата. Като почетни гости поканили всички герои, които помогнали за намирането на верния път и освобождаването на Хубост Ненагледна.
И живели дълго и щастливо!
Приказката е разработена върху руска презентация, която можете да намерите на адрес: matem-plus.ucoz.ru/image/zanim_mat/matemat_ckazka.ppt    

Забележка: Зареждайте посочения адрес директно в адресната лента, не в търсачката. По втория начин единствено се връщате към моята публикация.

Хубост Ненагледна (Математическа приказка – игра) Vol.7

Ако по някаква случайност сте парашутирали точно на тази страница и се чудите какво е това, Вие се намирате в осмата част на математическа приказка – игра. Началото е тук.

Отворил се сандъкът, извадил Иван яйцето и понечил да го счупи.

-Яйцето е вълшебно, нечупливо – казала Хубост ненагледна. – За да погубиш Кашчей, трябва да го пуснеш в мъртва вода. Ето там под големия дъб има три извора. От два от тях тече жива вода, а от един - мъртва. Но аз не знам от кой извор, каква вода тече. Отгоре има табелки, но естествено на всичките е написано лъжливо твърдение. Ако сбъркаш и пуснеш яйцето в жива вода, от него ще се излюпи Кикимора, която три нови яйца ще снесе, а ти ще пропаднеш в тъмницата.


-О, горката аз, нещастна затворница ще остана до края на дните си!

Отишъл Иван до дъба. Наистина под него три извора ромолели. Над тях било написано:






Замислил се Иван, в кой извор яйцето да пусне, любимата си да избави. Изведнъж небето причерняло, вихрушка се извила. Разбрал юнака, че Кашчей пристига, няма повече време за мислене и бързо пуснал яйцето в извора:

А)вляво

Б)в средата

B)вдясно

Кликнете на верния отговор и Кашчей ще загине или ...

Хубост Ненагледна (Математическа приказка – игра) Vol.6

Ако по някаква случайност сте парашутирали точно на тази страница и се чудите какво е това, Вие се намирате в шестата част на математическа приказка – игра. Началото е тук.



С „помощта” на прасенцата момците хванали верния път и не след дълго се озовали пред двореца на Кашчей. На двора седяла Хубост Ненагледна и ронела горчиви сълзи. Като видяла дружината, възкликнала уплашено:

- Ах, Иване! Къде си дошъл, живота си ли искаш да загубиш?

- Не, Хубост Ненагледна, дойдох да те отведа оттук – отвърнал Иван Царевич.

- Кашчей Безсмъртни е могъщ магьосник – въздъхнала девойката. – Само ако го унищожиш, ще успееш да ме отведеш. Но това ми се струва невъзможно ...

Животът му е в яйце. Яйцето е в този сандък до мен. За да загине Кашчей, първото, което трябва да направиш, е да извадиш яйцето от сандъка, но ключалката е шифрована. Ако въведеш грешна комбинация, ще пропаднеш в тъмницата на магьосника, месата ти там ще изгният!

Погледнал Иван сандъка, върху него имало надпис:

„Нови черепи и кости

днес са ми дошли на гости.

Щом не искаш тоз живот,

въведи ти тука КОД !”

Замислил се Иван и въвел:

А)Днешната дата

Б)666666

В)111505

Кликнете на верния отговор и ще извадите яйцето от сандъка или ...



Хубост Ненагледна ( Математическа приказка – игра) Vol.5

Ако по някаква случайност сте парашутирали точно на тази страница и се чудите какво е това, Вие се намирате в петата част на математическа приказка – игра. Началото е тук.


- Браво, юнаци! – похвалила ги Глокси-Флокси. – Голяма помощ ми оказахте. Ето ви това вълшебно кълбо. Търкулнете го и вървете след него. Когато спре, значи сте пристигнали в царството на Кашчей.

Тръгнала дружината след вълшебното кълбо. Вървели, вървели и се озовали ... в приказката „Вълкът и трите прасенца”.

Вълкът тъкмо се канел да събори тухлената къщичка на прасенцата. Като видял неканените гости изръмжал кисело:

-Вижте какво, ако сте дошли да протестирате, трябва да имате писмено разрешение от кмета на общината ! Ако нямате, не ми пречете, трябва да изпълня заповедта на РДНСК и да съборя къщата на прасетата. Строена е без разрешително и то на общински терен. Срокът за обжалване изтече!

-Не, ние такова ... – объркал се Иван Царевич – сме тръгнали към царството на Кашчей Безсмъртни, за да освободим годеницата ми. Глокси-Флокси ни даде вълшебно кълбо, което трябваше да ни заведе до там, но кой знае защо се озовахме тук.

-Тая Глокси-Флокси е много разсеяна – изсумтял Вълкът – пак не е настроила GPS-a на кълбото. И от тук можете да стигнете до царството на Кашчей, един от тия три пътя A, B или C води до там, но аз не знам кой от трите. Прасетата знаят, можете да ги питате, но имайте предвид, че две от тях винаги лъжат, само едно казва истината.

Трите прасенца, любопитни твари, вече били забравили, че са под обсада и се били приближили да разберат каква е тая суматоха. Даже не чакали да ги попитат, а заквичали едно през друго:

-Верният път е или А, или С .

-Верният път не е В.

-Грух, как ли пък не, В е верния път.

Позамислили се юнаците и поели по път

А В С

Кликнете на верния отговор и ще продължите към царството на Кашчей или ...



Хубост Ненагледна (Математическа приказка – игра) Vol.4

Ако по някаква случайност сте парашутирали точно в тази страница и се чудите какво е това, Вие се намирате в четвъртата част на математическа приказка – игра. Началото е тук.


Докато юнаците търсели решението, долетяла Глокси-Флокси. Щом чула верния отговор, къщичката се обърнала с лице към тях и Глокси-Флокси излязла отвътре да ги посрещне.

- Накъде сте поели, юнаци, през гъстите гори?


Разказал и Иван Царевич какво нещастие го сполетяло и я помолил да ги упъти към царството на Кашчей.

- Мога да ви помогна, - казала Глокси-Флокси – но преди това аз самата имам нужда от една услуга. Братовчед ми е магьосник, но вълшебната му пръчка се счупи. На пазара се е наводнило с китайски ментета, всеки ден ходи и купува нова пръчка и всеки път се оказва фалшива. Докато не се сдобие с истинска, трябва аз да го храня, а в тая рецесия бизнеса ми с вълшебни отвари западна, не мога да се грижа и за него.

И така, ако в партида от 10 вълшебни пръчки, 5 са ментета и 5 са истински, колко пръчки трябва да купи от една партида за да е сигурен, че измежду тях има поне една истинска?

А)2

Б)3

B)5

Г) 6

Кликнете на верния отговор и Глокси-Флокси ще Ви упъти към царството на Кашчей или ...


Хубост Ненагледна ( Математическа приказка – игра) Vol.3

Ако по някаква случайност сте парашутирали точно в тази страница и се чудите какво е това, Вие се намирате в третата част на математическа приказка – игра. Началото е тук.


- Браво, не се затруднихте с отговора ! – усмихнал се Соловей – Ето ви тази сребърна монетка, търкулнете я и тя ще ви заведе до къщичката на Глокси-Флокси.

Вървяла дружината три дни и три нощи, накрая стигнала до къщичка на кокоши крака. В нея живеела Глокси-Флокси.

Стои къщичката с лице към гората, с гръб към юнаците.

- Къщичке, къщичке, обърни се с лице към нас, с гръб към гората! – замолил я Иван Царевич.

- Не мога – проплакала жално къщичката. – Когато Глокси-Флокси я няма, трябва да пазя гадинките и. Налегна ме дрямка, заспах и те са избягали навън. Тук в гората гадинки, колкото щеш, прибрах вътре, колкото мисля че бяха, но не съм сигурна дали имаше точно толкова. Ако ми помогнете да пресметна броя на гадинките, мога да се обърна към вас и да ви услужа.

- Помня, че всички без 19 бяха бухали, всички без14 - паяци, всички без 17 - змии и всички без 16 – прилепи. Колко бяха гадинките общо?

А)20

Б)22

B)33

Г) 44

Кликнете на верния отговор и къщичката ще се обърне или ...


Хубост Ненагледна (Математическа приказка – игра) Vol.2

Ако по някаква случайност сте парашутирали точно в тази страница и се чудите какво е това, Вие се намирате във втората част на математическа приказка – игра. Началото е тук.

Браво, успяхте с верния отговор да отместите камъка! Да продължим нататък...

Пътят – труден, гората – гъста! Вървели, вървели, изведнъж кой знае откъде изскочил Соловей Разбойник.

-Накъде така, славни юнаци ? – попитал той с гръмовен глас.


Всъщност Иван и дружината му извадили голям късмет, защото при всякакви други обстоятелства Соловей би ги нападнал с бандата си, но Радка Пиратка била на лятно турне и точно тази вечер изнасяла концерт в гората. Всички разбойници били на концерта. Само Соловей, стар метъл и върл противник на чалгата, побягнал в другия край на гората, за да не чува нито звук.


Изплакал му Иван болката си.

-Не знам къде е царството на Кашчей, - казал разбойникът – но знам кой може да ви помогне. Глокси-Флокси, костената нога, лети навсякъде с чутура си, нищо не се изплъзва от погледа и. Отговорете на въпроса ми и ще ви помогна да я намерите:

Ограбихме царя. Бяхме шестима. Плячката беше богата, сандък с не повече от 100 златни кюлчета. Започнахме да делим по равно, но се оказа, че едно кюлче е в повече. Разбойниците се сбиха, един се разсърди и си отиде. Останалите започнахме пак да делим поравно, но отново се оказа, че едно кюлче е в повече. Всеки път избухваше скандал и по един разбойник си отиваше. Накрая останах сам. Колко кюлчета имаше в сандъка?

А)99

Б)50

B) 39

Г) 61

Кликнете на верния отговор и ще продължите нататък или ...



Хубост Ненагледна (Математическа приказка – игра) Vol.1

В някакво царство, някакво господарство живял Иван Царевич. Родителите му умрели рано и се наложило сам да отгледа трите си сестри.

Минало време, момичетата отраснали, в девойки се превърнали, една след друга се омъжили в далечни градове.

Заскучал Иван Царевич, замъчила го самотата. Решил в път да се отправи, сестрите си да навести.

Вървял, вървял, пътят го отвел до гъста гора. Момъкът решил да не губи време да я заобикаля, през нея да продължи. Залутал се в гората, ни напред да премине, ни назад да се върне. Зърнал тясна просека между дърветата, тръгнал по нея и излязъл на широка поляна. Насред поляната била разпъната голяма шатра, а наоколо жива душа не се виждала. Отметнал Иван покривалото на шатрата, нямало ги вътре стопаните, но била сложена богата трапеза. Изтощен от дългия път, решил да похапне непоканен. Тъкмо седнал на масата, в шатрата влязла девойка, красива – нито с думи да я опишеш, нито с перо да я нарисуваш.

Това била Хубост Ненагледна, на три майки щерка, на три баби внучка, на ... братя сестрица. Колко били братята на девойката по-късно ще разберем. Влюбил се Иван Царевич от пръв поглед, а и той бил левент момък, харесал се на момичето. Седнали, разговорили се, още повече си допаднали. Решили да се оженят.

Поканили гости от близо и далеч и вдигнали богата сватба. Тъкмо седнали поканените на масата, извил се черен вихър. Разбягали се сватбарите.

От вихъра изкочил Кашчей Безсмъртни, грабнал Хубост Ненагледна и отлетял.

Събрал Иван Царевич дружина от юначни момци и тръгнали да освободят избраницата му.

Е, дружина, ще помогнем ли на Иван Царевич да измъкне Хубост Ненагледна от лапите на злия Кашчей?

Дълго ли, кратко ли вървели, стигнали до дълбока река. Гледат през реката мост, а входа на моста запушен с огромен камък. Как ли не се мъчили да го поместят, той не помръдвал. Вгледали се по-добре, на камъка написана задача.

Без да се колебаят седнали да решават:

Броят на братята на Хубост Ненагледна е число, което умножено само по себе си дава произведение, което погледнато в огледалото показва сумата на числото със самото себе си. Колко са братята на Хубост Ненагледна ?

А) 3

Б)7

B)9

Г)11

Кликнете на верния отговор и камъкът ще се отмести или ...



 

Категории

Математическа логика

Математически приказки

Химия