Камъкът на живота (Ярослав Хашек)

 

 

Това е преводът на единия от обещаните вчера бонус разкази в премиерата на книжката ми. По него е един от въпросите във викторината.

В лето 1460-то от рождеството на Христа игуменът на Щалхаузенския манастир в Бавария отправяше тайни молитви към всевишния и всемогъщ подател на разум да изпрати светия дух, който да помогне на него, игумена Леонардус, да открие философския камък и елексира на живота. 

Пред него светеше огън, греещ тумбеста реторта, в която със съскане вреше някаква отвара, а редом стояха тигли, които предстоеше да приемат в недрата си окончателно разтопеното вещество, за да може да се изпари твърд остатък.

Игуменът Леонардус умилено зовеше милосърдния бог, молейки го да склони взор върху своя смирен служител, който, без да се отклонява от пътя на благодатта, без да се обръща към дявола за съвет и без да призовава на помощ нечиста сила, търси философския камък и еликсира на живота.

А от съседната трапезария се донасяше дивият вопъл на монасите, огласящ строгите готически сводове с хоровото четене на "Отче наш, ижи еси на небесах ..."

Дружно скандирайки всяка сричка, те се стараеха да се надвикат един друг, гладни и сърдити, тъй като игуменът ради душеспасението им беше ограничил силно всички, с изключение на себе си, в храната и напитките.

Разтваряйки дъбовите двери на трапезарията, отец Леонардус с просветлено лице произнесе:

– Молете се до захода на слънцето!

После се върна в алхимичната си лаборатория, прегъна колене на скамейката пред разпятието и започна да се моли като в екстаз:

– Господи боже, спасителю мой, изпрати лъч светлина на твоя раб, проясни мислите му, за да открие той жизнения елексир, за спасение на християните, и философския камък. Дай ми знак, господи, няма ли да е грях да добавя в елексира пепелта от изгорения еретик, който отглеждаше черна котка, ходеща на два крака и изгорена от нас заедно със своя обладан от бесовска сила стопанин в твоя чест и слава в деня на храмовия празник пред портите щалхаузенски. А аз ще изпълня волята ти.

Бог не изпрати знамение. И отец Леонардус свари пепелта на изгорения еретик-чародей заедно с пепелта на неговата котка. После, тихо повтаряйки извивките на монасите, четящи в съседната трапезария "Отче наш", изля съдържанието на ретортата в тиглите, постави ги на триножници и със сърдечно, благодатно умиление се зае да изпарява утайката.

Отново падна мрак и отец Леонардус отиде в трапезарията, оставяйки на огъня да ври колкочещата и съскаща маса.

В трапезарията той с проникновен, бащински ласкав глас каза на монасите няколко думи за божието милосърдие, а после ги разпусна да почиват, нареждайки на всички, преди да легнат в твърдите си легла, да подложат грешната си плът на взаимно душеспасително бичуване. Накрая, прегънал колене пред неугасващото кандило, запали факел и излезе в двора.

Той тръгна да огледа манастирското стопанство, този мил игумен-грижовник. Да навести прасетата в кочината: как ли се чувстват? Вчера изглеждаха много зле.

Отец Леонардус подозираше, че монасите, обременени от наложения им пост, са се добрали до кашата от трици, предназначена за свинчетата, и са напълнили с нея своите грешни утроби, гневейки бога и ограбвайки бедните твари. В последно време прасетата видимо отслабнаха. Това не бяха вече предишните славни, обли бъчвички, такива розови и апетитни, че отец Леонардус пееше в тяхна слава псалми, въздавайки хвала на създателя. Тези мили божии създания бяха четиридесет – точно толкова, колкото и монасите. Значи, ако четиридесет монаха са изяждали с ненавист храната, приготвена за четиридесет прасета, как би могло да се очаква бедничките да грухтят весело в двора на светата обител, пропъждайки с ехото на живия живот и младостта мрачната манастирска тишина.

Пламъкът на факела озари бедните създания с червена светлина. Виждайки своя наставник, те загрухтяха така жално, че на добрия игумен му се сви сърцето.

– В какъв вид, о, братя, се представяте пред мен? – скръбно възкликна старецът, гледайки техните изпосталели тела; той се просълзи и въздъхна.

После, като видя празните корита, прати едно проклятие по адрес на монасите и отиде да удари камбаната.

Когато монасите се събраха отново в трапезарията, той се обърна към тях с такава реч:

– Вие бичувате тленните си тела, а сами ограбвате прасетата и нарушавате поста? Бог ще ви накаже. На колене,негодяи!

Като възнесен над тълпата, с лице озарено от светлината на кандилото, той възкликна:

– Покайте се, жалки свини!

И под песента на монасите, захванали "Помилуй нас!", се спусна в погреба, където, скърцайки със зъби, изпи чаша вино.

Връщайки се в трапезарията, той обяви на монасите, че ще ги прати пеша до Рим при папа Инокентий III – да искат прошка от главата на християнския свят.

После им заповяда да вървят да си лягат.

А сам отиде в килийката, където провеждаше опитите си, пъхна факела в огнището и започна да разглежда останалото след изпарението вещество. То беше тежко, с метален блясък. 

Отец Леонардус пребледня. Не, това не е философски камък: в старинната книга, принадлежала на изгорения чародей, беше казано, че философският камък трябва да е лек и прозрачен. Но нали за своите опити той взе земя от хълма, където преди беше каменоломната, а на Велики Петък, казват, се появявало светло сияние.

Той падна на колене и заплака. Устремявайки взор в разпятието и удряйки се в гърдите, промълви смирено:

– Виждам, боже, спасителю мой, че не съм достоен за милостта ти!

После взе останалия в тиглите зърнист прах, изнесе го на двора и го изсипа там.

След това монасите още няколко дни постиха и слабееха, тъй като грижовният игумен, ангажиран с душевното им спасение, ги следеше да не докосват кашата на свинете.

А свинете видимо се поправиха. Трудно е даже да си представиш, че може така бързо да се захраниш след толкова продължително гладуване. И колкото повече слабееха монасите, толкова по-бързо се поправяха свинете. Просто биеше на очи.

И ето веднъж отец Леонардус видя, че свинете нещо търсят и дъвчат из двора. Приближи се и се оказа, че ближат получения вместо философски камък и изхвърлен от него на двора прах.

Той влезе в кулата и падна на колене. Веднага му стана ясно, че господ се е смилил над него и той е открил камъка на живота – не жизнен еликсир и не философски камък, а питателно средство, животворящ, ободряващ екстракт.

На следващия ден той отиде с няколко монаси на служещия за лобно място хълм край Щалхаузен за земя, необходима за получаването на камъка на живота.

Когато от камъка беше натрупан порядъчен запас, на отец Леонардус му дожаля за неговите бедни, изпосталели монаси. Прииска му се те също да се поохранят като прасетата. Той нареди да добавят в предназначената за тях черна каша счукан на прах камък на живота и с радост наблюдаваше как те охотно я ядат.

На сутринта всичките четиридесет монаха се споминаха в адски мъки и отец Леонардус остана сам. 

Камъкът на живота беше не друго, а антимон. Него откри през 1460-та година игуменът на Щалхаузенския манастир в Бавария Леонардус, наричайки го на шега на латински "антимониум", т.е. средство "против монаси".

Отец Леонардус и през останалата част от живота си развъждаше свине, на които антимонът не само не вреди, а от него се угояват – така че по желание на германския император му беше дадена графска титла.

Ярослав Хашек, 1910

 

превод на български: Gloxy-Floxy

Не съм лингвист и не съм на ти с латинския, но ако съм попаднала на правилната информация, "мониум" като част от латинска дума означава нещо, което се отнася до мъже, не монаси специално. Другаде четох, че френската дума - "антимоне"(надявам се да съм я запомнила правилно) - , ако се разглежда по този начин, би означавала точно "против монаси". :)
Що се отнася до прасетата, това е чиста художествена измислица и няма основания да се смята, че антимонът е по-добър за прасета, отколкото за хора. Ако се увлечете по свиневъдството, угоявайте ги с нещо друго. 

А антимонът е от тези елементи, чиито съединения са се използвали дълго преди да бъдат открити простите им вещества. В тоя смисъл, антимонът присъства в козметиката от древността и още античните  дами са си чернили клепките с негови съединения.

Предизвикателството на Гло: "Забавна химическа викторина" (електронна книга)

 Време за премиера! :)

В резултат на трудове усилни на сцената се явява моето предизвикателство към любителите на интелектуалните игри и забавната наука.

Книгата е в сферата на научно-популярната литература и насочена към широк кръг читатели. (Уместно е, разбира се, те да са изучавали поне една-две години химия в училище и да притежават елементарна грамотност в тази наука.) Научно-популярна литература, както добре ви е известно, почти отсъства от пазара, а доколкото я има въобще, е в странно изродени съвременни форми. Аз не ви предлагам точно завръщане в миналото, книжка от детството на читателите на средна възраст. Само донякъде, просто защото химически викторини досега не са издавани на български, още по-малко в забавен формат. Въпросите са базирани на интересни и забавни факти, за да няма отегчени и са с различна трудност, за да няма разочаровани. Въпреки че по мое мнение най-голяма полза от нея биха имали тези, които не успеят да отговорят на повечето въпроси и чрез дадените отговори могат да обогатят своята ерудиция. С присъщата ми нестандартност прегазих правилата и поставих отговорите директно след въпросите, а не както е прието - във втората част на книгата. Смятам за нечовешко да тичаш напред-назад из електронна книга и доколкото лично ми се е налагало, не бих го причинила на някой друг. Имах грижата визуално ясно да са разграничени краищата на въпросите и погледът да не се забива в съдържанието на отговорите; това, кога и дали да погледнете в тях, да остане ваш избор, но без да се налага да скролирате непрекъснато.

И така, каня ви да разкриете химическите тайни на древните владетели и жреци, средновековните алхимици, в сюжети от творчеството на известни приключенски писатели и хумористи и някои съвременни гатанки.

Каква е тайната на оракула?

Как и какви открития вършат стихиите?

Що за душа имат веществата?

Юстус Либих vs. д-р Йоткер - кой изобретява и кой продава?

Как се возят електроните в градския транспорт?...

Питанки разни, най-разнообразни! А още, предговорът ви предлага поглед върху непознати факти за реалната ми личност. :) За по-ясна представа, ви давам възможност да надникнете в неговото начало,

като, разбира се, екшънът тепърва предстои. :D

Можете да разгледате и съдържанието:

Ако желаете да притежавате книгата пишете ми на e-mail: g.galabova@abv.bg  .

Kато бонус за всички мои читатели, ще кача в блога до края на седмицата превода на два забавни разказа, по които има въпроси в книгата - на Ярослав Хашек и Марк Твен. Не мисля, че са превеждани на български, без да мога да се закълна в това.

Ако не проявявате интерес към веселите химически главоблъсканици, но имате приятели с такива интереси, можете да ги информирате за книгата. Бих била благодарна на многобройните си последователи от учителското съсловие, ако предадат тази информация на колегите си-химици. Книгата би могла да им е полезна в извънкласни форми.

Благодаря ви за търпението да изчетете това ревю!

Разликата между аБсорбция и аДсорбция

Източник: Учёные шутят

Приказка за мола

(мнемонична химическа приказка)
количество вещество, мол, моларен обем на газовете

Химическото царство се модернизирало и като навсякъде никнели мол след мол. Тамошните молове обаче имали някои особености, съобразно местното законодателство. Първата от тях била, че в един мол могат да влизат само еднакви частици от едно-единствено вещество, т.е. имало мол "Железни атоми", мол "Азотни молекули" и т.н.

Днес отварял врати молът "Водни молекули". Пред тях се трупали нетърпеливи клиенти. Едни искали да грабнат някоя промоция, други - да позяпат, трети - да позяпат тях, четвърти - да идат на кино... Въобще, желания разни, най-разнообразни! Тълпата растяла, а с нея и напрежението. Естествено, на тесния тротоар имало най-много тинейджъри, но се намирали и представители на други възрасти, като група пенсионирани чуждестранни водни молекули, дошли на екскурзия. Най-накрая след тържествена реч лентата била срязана и посетителите нахлули вътре. Но охраната на вратите бдяла строго и брояла влизащите. И когато посетителите и персонала станали точно 6.10²³, вратите хлопнали. Тези, които не успели да влязат, си заскубали електроните от ярост. А една девойка удряла по вратите и крещяла:

-Пуснете меее! Заклех се, че утре ще съм с нови кецки!

Тогава на вратата се подал управителят и казал строго:

-Девойко, разбирам, че на вашата възраст не проявявате особен интерес към законите, но те съществуват и се съблюдават строго. Законът е безапелационен: Един мол от дадено вещество съдържа 6.10²³ частици. Ни повече, ни по-малко! Така че, за да влезете вътре, ще трябва да изчакате да излезе някой друг. Сам си давам сметка, че броят на водните молекули в нашето царство е далеч по-голям. Явно ... ще има още молове.

Сърдитата тънейджърка се отдръпнала от вратата, като продължавала да мята ту гневни погледи към охраната на входа, ту завистливи погледи през витрината, към тези, които успели да се вмъкнат вътре. А управителят се подпрял от вътрешната страна на вратата, избърсал потното си чело и въздъхнал:

-Шантави(шест) деца(по десет) ..., но(на) движат(двадесет) търговията(и трета)!

И така управата на царството продължавала да строи мол след мол, за да бъдат всички жители доволни. И те наистина били, защото можели да се отличават от частиците на другите вещества по своите моларна маса и моларен обем. Само газовете малко недоволствали, защото не щеш ли имало и такова правило, че един мол от газообразно вещество при н.у. заема 22,4 dm³(или литра). Т.е. моларният обем на всички газове е един и същ. Какво да се прави, закони!

Gloxy-Floxy

Братята атоми, които си търсели работа (химическа загадка)

Три еднакви метални атома решили да си намерят работа. Поседели, помислили и първият казал:

-Момчета, реших, ще си намеря работа в строителството.

-Така като гледам ... - почесал се замислено вторият по последния електронен слой - и аз ще си намеря работа в строителството ...

-Каквото и да мисля, - казал накрая третият - по-добра работа от тая в строителството няма да намеря!

Ще речете: "Тия метални атоми никакво въображение нямат". Нищо подобно! Защото трите атома влезли в състава на три различни химични съединения, но спазили дадената дума и под тази форма и тримата отишли в строителството.

Атоми на кой химичен елемент били тримата братя и под формата на какви съединения си намерили работа в строителството?

 

Огънят и хигиената (химическа загадка)

Ако словесните картини могат да сгряват, не може да се каже, че не се постарах да бъда полезна. :D

През горещ летен ден група хора, които отдавна били на път, доближили един град. Били много мръсни от пътуването и затова, преди да влязат в него, спрели до една рекичка. Прегледали багажа си и установили, че в него са останали само сух хляб и сланина. Решили, че все пак могат да се изкъпят и да изперат дрехите си. Събрали дърва и запалили огън. 

Защо?

Миризливият принц (приказка за Сероводорода)

Имало едно време химическо царство-господарство. Управлявали го цар Водород и царица Сяра, които били кротки и спокойни владетели при обикновени условия. Необикновеното в царството бил принцът-престолонаследник. Той миришел ужасно на развалени яйца и придворните и народът били в голямо затруднение как да му засвидетелстват нужното уважение, след като просто се задушавали в негово присъствие. Самият принц имал някаква идея за недостатъка си, но никак не го взимал навътре. Смятал, че редовната хигиена напълно решава проблема. Но и въобще да не излизал от водата, миризмата не изчезвала. (Който не вярва, да ходи на минерално изворче във Вонеща вода :D) А освен че миришел ужасно даже и във вода, не бил и особено юначен, защото не се дисоциирал напълно:

Н₂S ->  H⁺ + НS^-

Царят и царицата били много притеснени ще могат ли да го неутрализират, т.е. оженят, или това ще е краят на династията. Но накрая успели да намерят една непретенциозна девойка, пък и от плодовит род, която се съгласила да се омъжи за принца, и незабавно се заели с уреждането на брачния съюз, защото вероятността годеницата да размисли просто ги ужасявала. Из царството литнали вестоносци с покани:

Направили пищна неутрализация и един щастлив ден Основа Натриева дарила царския род с наследник.

H₂S + NaOH  -> NaHS + H₂O

Гордият баща нямал търпение да види бебето-сол, но когато се надвесил над люлката възмутено възкликнал:

-За Бога, Основа, не можа ли да родиш нормална сол? Как кисела сол ще наследи престола някой ден?

Основа Натриева преглътнала обидата, а оперираният от всякакво чувство за такт принц Сероводород я потупал успокоително по рамото:

-Е, как бих управлявал държавата, ако не можех да намеря решение на всеки въпрос?! Знаеш ли какво си мисля, че просто не съм мъж за една жена. Ще си взема още една и проблемът с наследника ...
Тук вече нервите на горката Основа Натриева не издържали. Тя се изправила и гордо тропнала с крак:

-Много добре, Ваше Височество! Щом искате да си вземете още една съпруга, вземете си - близначката ми, също Основа Натриева. Ако доведете чужда жена в двореца, Ви гарантирам, че ще имате много по-сериозен проблем от това, че наследникът не се вписва във Височайшите Ви критерии!
Стресираният принц не могъл да направи друго, освен да се подчини на волята на жена си. Но за негово успокоение двете близначки му родили наследник - нормална сол:

H₂S + 2NaOH = Na₂S + 2H₂O

Придворните мъдреци му дали почетна научна титла, а в хрониките на царството записали:

"Нека поколенията знаят, благодарение на Негово Мъдрейшество принц Сероводород Миризливи и принцеси Основа Натриева, че дали от неутрализацията ще се роди кисела(хидроген), нормална или основна сол зависи от моларното съотношение на киселината и основата.

-При пълна неутрализация се образуват нормални соли. Във воден разтвор нормалните соли се дисоциират на един вид катиони и един вид аниони.
-При непълна неутрализация на многоосновните киселини се получават кисели(хидроген) соли. Едноосновните киселини не образуват кисели соли. Киселите соли във воден разтвор се дисоциират на метален катион, водороден катион и киселинен анион, т.е. при дисоциацията им се образуват два вида катиони.
-При непълна неутрализация на многовалентни основи се образуват основни соли. Едновалентните основи не образуват основни соли. Основните соли във воден разтвор се дисоциират на метален катион, хидроксиден анион и киселинен анион, т.е. при дисоциацията им се образуват два вида аниони."

Gloxy-Floxy

Приказката засяга две теми от учебната програма по "Химия и опазване на околната среда" за 8 клас - "Химични елементи от VІА група" и "Водни разтвори на киселини, основи и соли". Това, което е в курсив, естествено не може да бъде изведено от нея, но реших, че е неуместно да го игнорирам при обобщението.

 

Химична формула на шоколада

Държа дебело да подчертая, че това е шега, в случай, че на някого му убягва този факт!

Приказка за питката (социално-химическа)

Имало едно време дядо и баба. Един ден на дядото много му се прияла питка и казал на бабата:

-Я иди, бабо, измети хамбара, остържи раклата. Може да съберем няколко шепи брашно, питка да ми омесиш.

-Това го направих още преди една седмица, - свила рамене бабата - като свършиха пенсиите. Надявах се на третия транш от помощите на Червения кръст, но се оказа, че не отговаряме на условията за социално подпомагане ...

Дядото обаче не се предавал лесно. Той бил стар металург и решил да събере каквото намери по двора непотребно от цветни метали, да го сортира, да го претопи, за да му е по-компактно за носене, и да го предаде на "Вторични суровини". А с получените парички да купи на бабата брашно, питка да му омеси.

Така и направил. Събрал каквото събрал, сортирал, претопил част от отпадъците и отлял метална питка. Оставил я на прозореца да изстива. Но питката хабер си нямала да върви на "Вторични суровини". Скочила от прозореца и си плюла на петите.

Търкаляла се питката по пътя и даже песничка си пеела: "Аз съм питка ..., ... и сладичка." Сега ако се чудите какви са пък тия метални питки, дето и песни знаят, цялата работа била там, че измежду непотребните метални вещи, които претопил дядото, имало един стар училищен звънец - камбанка. Бабата дълги години работила като портиерка в училище и едно от задълженията и било да бие звънеца. Той, разбира се, много отдавна излязъл от употреба - заменили го с електрически, защото "не го чували". Е, него не го чували, но той чувал - и песните, и приказките. А през лятото, когато децата не ходели на училище,  го държали в един прашен шкаф със стари, изпокъсани учебници, та и доста от тях бил попрелистил. И когато бабата се пенсионирала, и го връчили като награда за вярна служба, защото и той бил вече непотребен като нея. Така звънецът с всичките си знания се оказал замесен в питката, която влязла в роля, така да се каже, и естествено по никакъв начин не би могла да е сладичка, но това се пеело в песента.

Търкаляла се питката, търкаляла се, стигнала до крайселската река. До нея бил приседнал един мръсен облак с градски въздух, пълен с въглероден диоксид, който бил довят от вятъра, и и разказвал клюките. Като видели питката, викнали в един глас:

-Стой, питке ..., ще те ядем!

-Дано сами да си вярвате! - ухилила се питката. - Не мога де се сетя колко време трябва да отвися тук, като при това най-много да позеленея. И нямаше да ме изядете, а да ме предпазите. Я, моля ви се!

И се търкулнала по-натам с песен на уста: "Аз съм питка ..., ... и сладичка. От баба и дядо избягах, и от вас,  вода, кислород и въглероден диоксид,  ще избягам."

Влязла питката в гората. И не щеш ли насреща и натриевият хидроксид. Седи там и се цупи.

-Ти що щеш насред гората? - учудила се питката. - И защо се цупиш?

-Баба Пена ходи на пазар в града и купи сода каустик, т.е. мен, да вари сапун. На връщане реши да спести парите за транспорт и да се прибере пеша, напряко през гората. Спря се да бере гъби и като се навеждаше, ме изтърси от торбата. Сега, като няма да си хапна мазничко, теб ще изям! - озъбил се натриевият хидроксид.

-Объркал си метала, пич! - присмяла му се питката. - Да ти приличам на някакъв Алуминий?!

И се търкулнала натам, като така се заливала от смях, че чак си забравила песничката. Но след малко се сетила и запяла:

-Аз съм питка ..., ... и сладичка! От баба и дядо избягах, от водата и газовете избягах, и от теб, натриев хидроксид, ще избягам.

Тананикала питката и изведнъж чула приглушен шепот:

-Пссс! Каква мелодична пес-с-сен!

Питката спряла и се огледала. Наоколо нямало никой. Само в тревата стояло едно стъклено шише с етикет "Царска вода". 

"Оффф! - помислила си отегчено питката. - Аман от тия производители на минерална вода! В стъклено шише я затворили, че и "царска" я кръстили! Какъв бренд! И от тия туристи аман, дето си ръсят боклуците навсякъде!" И после, като погледнала шишето с подозрение, попитала неуверено:

-Ти ли ми приказваш?

-Ас-с-с! - зашумяла течността отвътре. - Много ми хареса пес-с-сента ти, но не мога да чуя  думите. Ще махнеш ли запуш-ш-шалката?

-Да я махна, защо не ... - почесала се питката по кръглата метална глава. - Ти си просто някаква вода ... И каква си - трапезна или минерална?

-Минерална, минерална - забълбукала водата отново.

-Уф, вярно си минерална! - запушила си носа питката, като махнала запушалката. - Как смърдиш!

-Ще ми попееш-ш-ш ли сега? - направила се, че не е чула течността.

На какво ли не сме готови за публика! И питката запяла с пълно гърло:

-Аз съм питка ..., ... и сладичка! От баба и дядо избягах, от водата и газовете избягах и от натриевия хидроксид избягах.

Развълнувала се "водата" в бутилката, опитала се да изскочи навън, но не успяла.

-Още малко недочувам! - ядно изшиптяла тя. - Не можеш ли да наведеш малко това ш-ш-шише?

Навела го питката и запяла право в самото му гърло:

-Аз съм питка ..., ... и сладичка!

Но даже не успяла да довърши тоя път, защото течността плиснала, заляла я и от питката нищо не останало. Така става като не дочиташ уроците до края!

Само такъв асортимент приказка за питката нямах и се наложи да си я измисля. :D

Да се открие от какво "брашно" е питката и да се отразят химическите взаимодействия. 

Натрео и Хлориета

 химическа приказка

В някакво царство, в някакво господарство живеели две семейства. Едното наричали Алкални метали, а другото - Халогени. Тези семейства не само че не поддържали приятелски отношения, а може да се каже, че воювали помежду си. Откъде тръгнал спорът никой не помни, най-вероятно оттам, че едното семейство осъждало начина на живот на другото. 

В царството действал строг указ: Всеки може да притежава толкова богатство, т.е. електрони, колкото е номерът на дома му. А как да се разпореждат със законно придобитото имущество в указа не било казано. Затова, по силата на щедростта си, Алкалните метали отдавали последния (най-външния) си електрон и ги нарекли възстановители (редуктори). Халогените били алчни и агресивни, даже започнали да ограбват по-слабите от тях, заради което ги нарекли окислители-грабители. 

Тази история се случила на Трета периодична улица, където един ден се срещнали Na (Натрео) и Cl (Хлориета). Много се харесали, но тъй като били от враждуващи семейства, решили да се срещат тайно, за да не си навличат гнева на роднините си. 

Натрео живеел в дом №11 и мечтаел да подари последния си свободен електрон на Хлориета. Той бил достоен жених: сребристобял, с блясък, мек и с ранима душа. Но семейството научило за тайната му любов и го затворили в банка под керосин.

Хлориета също била затворена в съд, на който лепнали надпис "Отрова". От мъка тя станала жълто-зелена на цвят. 

Алкалните метали и Халогените мислели по този начин да принудят влюбените да се откажат от любовта си, но не се получило. Двамата изпадали във все по-дълбока депресия. Натрео се топял и губел блясъка си. А Хлориета под натиск (налягане) се превърнала в течност, даже при стайна температура. И роднините се предали. Не им останало друго, освен да се срещнат на амфотерна територия (линията Бор-Астат) и да започнат преговори.

Преглътнали старите обиди и решили - сватба ще има. Натрео подарил своя електрон на Хлориета и се превърнал в катион, а тя го приела и се превърнала в анион. Връзката помежду им нарекли йонна, а съюзът им - Готварска сол. Много ползи принесли обединени на живите организми и специално за животинските: поддържали киселинно-основното равновесие в тях, регулирали осмотичното налягане, участвали в секрецията на солна киселина в стомаха и други процеси свързани с преработката и усвояването на хранителни вещества, в предаването на нервни импулси ... 

Списъкът е доста дълъг. А ако се чудите за какво е това нелирично отклонение, веднага ще обясня. Нароилите се псевдонауки за здравословно хранене, живот, нутрициологии разни ни атакуват чрез медиите с най-разнообразни дезинформации, носещи посланието да изключим или да намалим драстично солта в храната си. Затова искам да подчертая физиологичната необходимост на човешкия организъм от сол. Тя съществува и е доказана от векове. Можете да прочетете много за евентуалните вреди от злоупотребата със сол в храната, някои са обосновани, други - хиперболизирани или манипулативно поднесени. Аз искам да привлека вниманието ви към обратната страна на медала, до какво може да доведе нейния недостиг, а именно - депресия, нервни и психически заболявания, нарушения на храносмилането, сърдечно-съдови заболявания, спазми на гладката мускулатура, остеопороза и анорексия. При хроничен недостиг - до смърт. Затова нискосолеви диети е разумно да се спазват само при определени и доказани заболявания, по лекарско предписание. А пълното изключване на солта от храната е напълно неуместно и много опасно. Дневната потребност от сол варира най-вече според местообитанието и храненето. Най-ниска е за хора, които живеят при много студен климат и храната им е предимно от животински произход - млечна и месна. Най-висока е за тези, които обитават райони с горещ климат и употребяват предимно храна с растителен произход. Дневната нужда от сол се увеличава и при тежки физически натоварвания, в това число слагам и интензивните спортни тренировки. Всичкото казано иде да рече не да изсипете солницата в чинията, а да не я изхвърляте. Бъдете умерени! :)

Автор на приказката: Олга Крошунова

Наклоненият текст е целенасочено допълнение от мен. В химическата част си позволих да внеса само леки уточнения, които не са напълно достатъчни, но гледам да не си позволявам прекалено големи волности с авторските текстове все пак. :)

Забавна химия: Да си приготвим сами рН-индикатор в кухнята

... от червено (виолетово) зеле. :)

Както сами можете да се убедите в кулинарните форуми, домакините не хранят пристрастие към червеното зеле, тъй като при кулинарни манипулации то променя цвета си в най-разнообразни, смущаващи за храна нюанси. Причината за това е, че червеното зеле и редица други растения съдържат антоциани - растителни пигменти, които им придават виолетов, син, кафяв или червен цвят и в същото време са естествени рН-индикатори, т.е. променят цвета си в зависимост от киселинността на средата, в която се намират.

Преди да споделя простичката рецепта, как да си приготвите сами такъв тестер, искам да спомена за някой от недостатъците на природните рН индикатори, за да не се разочаровате, в случай че експериментите ви излязат не особено успешни:
1. Отварите им бързо се развалят - вкисват или плесенясват.
2. Имат прекалено широк интервал на изменение на цвета, поради което е трудно да се отличи, например, неутрална от слабо кисела среда или силно основна от слабо основна.

И ако това не ви е демотивирало, трябва да направите следното:
Нарязвате зелето и го варите във вода 20-30, при което получавате отвара с пурпурен цвят. Охлаждате, прецеждате и воала, вече имате рН-индикатор. Пресипвате си от него в малки съдчета и с пипетка накапвате от разтвора/ите, който или които искате да тествате.
В кисела среда индикаторът променя цветът си на ярко червен, а в основна на синьо-зелен.

Според един от източниците, успешно може да се направят и тест-ленти, като нарязани лентички от хартия за принтер се оставят да покиснат в отварата в продължение на няколко часа и след това се изсушат, но не мога да кажа нищо за трайността им.

Приятно забавление!

Знаете ли химия: Еднокрак елемент

Химическа викторина

На рисунка в детска книжка по химия е нарисуван човек с един крак. Името на кой химичен елемент е закодирано в картинката?


Отговор

Хром

Химическите приключения на Шерлок Холмс (Част ІІ)

Решение на "Проблемът във Вултонският затвор"

Холмс прошепна нещо в ухото на Уилямс. Изплашеният директор бързо тръгна надолу по коридора. Холмс ме отведе в един ъгъл и тихо попита:

- Е, какво мислиш за този случай, Уотсън?

- Чувствам, Холмс, че виновен е именно директорът на затвора. От ежедневника Стамп е получавал всички новини за престъпленията в столицата. А Уилямс е изпращал поръчките на Стамп в Лондон.

- А глухонемия от охраната, Едуард Едмънд? - попита Холмс равнодушно.

- Холмс, Вие се шегувате. Бедният не може нито да чува, нито да говори. Разбира се,че той не е участвал в извършването на престъплението.

- Уотсън, грешиш, подценяваш способностите на хората с увреждания. Разумът не зависи от способността да слушаш, говориш, ходиш или дори да виждаш. И г-н Едмънд може да четет, пише и мисли. По устните ми разбра втория ми въпрос. Така че той е съучастника на Стамп. След като Уилямс се върне, ние ще се убедим в това. Не Ви достига наблюдателността на учен и подценявате практическото значение на химията.

Няколко минути по-късно Уилямс се върна с медицинския ми комплект и един картоф. Бях възмутен, но Холмс ме предупреди:

- Аз помолих г-н Уилямс да донесе багажа ни от екипажа.

- Защо, Холмс? И за какво ни е картофа?

Холмс извади джобно ножче и разряза картофа наполовина. Тогава извади от чантата бутилка йоден разтвор и изля от него върху пресния разрез. Повърхността веднага посиня.

- Уотсън, през 1814-та Колин и Клобри показаха, че реакцията между йода и нишестето предизвиква синьо или виолетово оцветяване. Доколкото си спомням, статията е в "Annаlen der Physik", като започва някъде на страница 297. Но може би Вие не чете на немски? Тогава на вашите услуги е книгата на руския химик Менделеев, която вече два пъти се появява в превод на английски.

- Предавам се, Холмс, продължете.

- Стамп е настъргвал картофите, отцеждал е сок чрез марлята и с помощта на кибритена клечка или навита на тръбичка хартия е пишел заръките си с картофения сок, който съдържа нишесте върху вестника. Най-лесният начин е да маркира с него букви от текста. Уилямс не може да види следи върху вестника, тъй като нишестето е безцветно. Едмънд, когото Стамп, мълчаливо движейки устните , е могъл да помоли за една малка услуга, е взимал вестника след проверката на Уилямс и го е предавал на пратеник на бандитите, вероятно някой безобиден старец, който даже не подозира за какво е изпратен. А в групата са знаели как да прочетат съобщенията.

Обръщайки се към директора, Холмс предложи:

- Стамп има навика внимателно да подготвя своите престъпления, като отделя много време предварително за събиране на информация. В затвора той е разполагал с достатъчно време, за да обмисли окончателно подробностите. Когато получите следващия вестник от килията на Стамп, поръсете го със слаб разтвор на йод. Вероятно ще намерите плана за следващото престъпление. Копирайте по неговия способ на друг вестник и нека Едмънд, както обикновено го предаде на пратеника. А оригиналът предайте на Скотланд ярд.

- Г-н Холмс, аз съм просто изумен. Моля, приемете моите извинения за хладния прием в началото.

Мъгла се бе разсеяла, облаците блестяха в приятно синьо.

- Да вървим, скъпи Уотсън - прегърна ме Холмс. - Изведнъж ми се прииска от задушеното на г-жа Хъдсън, с горещи картофи, разбира се. А по пътя ще се наслаждаваме на мислите си за нашите кресла край огъня на Бейкър Стрийт, 221Б.

Химическите приключения на Шерлок Холмс (Част І)

Проблемът във Вултонския затвор

Превод на разказа на американските учени Т.Р.Риболт и Т.Г.Вадел с изменения и допълнения от Е.Г.Раков

Студените стени на Вултонския затвор, като че ли изплуваха направо от сивата утринна мъгла, забулила полета и горите около нашия екипаж. Аз плътно се загърнах в палтото си и се обърнах към Холмс, който гледаше през прозореца, дълбоко потънал в мисли за предстоящото дело. Започваше игра и аз отново бях редом с най-добрия детектив на света.

- Холмс, - попитах - можете ли да ми кажете какво мислите?

Шерлок Холмс рязко се обърна и отвърна:

- Мога, разбира се. Но първо нека си припомним фактите по този случай.

Подозирайки уловка, аз внимателно подбирах думите си:

- И така ... В четвъртък вечер, от Скотланд Ярд ни разказаха за странни събития в затвора Вултон. Ние резервирахме билети и в петък се качихме на влака от Лондон до Уорчестър. След това, както си спомняте, взехме една стая в едно село близо до Хирфорд. Накрая сутринта наехме екипаж за да пътуваме до ...

- Велики Боже! - възкликна Холмс и ме прекъсна. - Уотсън, исках да си припомним фактите по случая, фактите, а не маршрута!

Той се засмя.

- Е, добре - аз продължих да заеквам. - Но тези събития могат да се отнасят до обстоятелства по случая.

- Не точно, скъпи Уотсън - отговори той. - Много пъти съм Ви казвал, че трябва да развивате способността да се концентрирате. Концентрираните мисли са като капки вода, движещи се в едно направление, като могъща река. А разпръснатите, фрагментирани мисли са като капчиците мъгла, която ни заобикаля сега. - Той направи кръг с ръка във въздуха.

- Фактите, Уотсън, - продължи той след малко -са следните: Главатарят на престъпна банда,Тадеус Стамп, осъден за измама, палеж, изнудване, отвличане, грабеж и много други мръсни дела, беше хвърлен в тъмницата, но останалите членове от бандата останаха на свобода. Тъй като той ги държеше изкъсо, бандитите бяха привикнали и крачка да не правят без заповедите му и в Лондон за няколко месеца беше спокойно. Но преди две седмици групата отново започна да действа.

- Това е, - заключих аз - Тадеус Стамп по някакъв начин се свързва с бандитите, въпреки че е под строг тъмничен затвор и посещения не са разрешени.

- Точно така, - каза Холмс - неговите зловредни идеи и престъпни мисли проникват през стените, зад които го държат. Той ръководи бандата си дори и от затвора. Това, скъпи Уотсън, е обида към кралската съдебна система.

Нашият екипаж спря. Излизайки от него, видяхме величествената фасада на Вултонския затвор. Оглеждайки стената, аз не можех да си представя как някой или нещо може да преодолее тази непревземаема крепост.

В стената се отвори дебела, обкована в желязо врата и висок мъж със строго лице излезе на прага за да ни посрещне.

До него едър тъмничар в униформа, стоеше изпънат, с плътно притиснати до тялото огромни ръце. Ние се представихме и високият мъж каза:

- Аз съм Джон Уилямс, директорът на тази институция. Нека първо да ви кажа някои неща, необходими, за да преодолеете страха си от мястото. Необучените посетители тук са много неприятни. Може би ...

- Тъй като ние вече сме тук, г-н Уилямс, - прекъсна го Холмс - ще бъде по-добре да ни обясните обстоятелствата по този сложен случай.

- Ами, господа, - каза директорът - не съм уверен, че това е правилно, но нека бъде по вашему. Скотланд Ярд ме информира, че наскоро установили наличието на редовна комуникация между Тадеус Стамп и бандитите му в Лондон. Мисля, че това е невъзможно. Той седи сам в килия без прозорци и няма връзка с външния свят. Храната му се носи от тъмничаря Едмънд. - Той посочи едрия пазач и продължи: - Когато той е в килията, пред вратата е сержантът, който е длъжен да ме информира за всички инциденти. И единственият, който говори с затворника - това съм аз. Уверявам ви, че в тайно споразумение с бандитите не съм участват.

Пазачът през цялото това време стоеше зад Уилямс неподвижен, притиснал ръце си до тялото. Когато Уилямс завърши, Холмс мина зад тъмничаря и силно плесна с ръце близо до ухото му.

- Какво, по дяволите! - извиках, изненадан от подобна нетактичност от страна на Холмс. Но охранителят остана невъзмутим.

- Да, той е глух и ням - каза Уилямс. - Но как разбрахте?

- Много просто - каза Холмс. - Всеки човек не може да не реагира, когато някой произнася името му. А тук нямаше никаква реакция. Така разбирам, че Едмънд не е могъл да каже на Стамп нито една дума и не е могъл да чуе от него и един единствен звук.

Холмс извади молив и хартия и написа: "Как се казваш?" - И гледайки в лицето пазача бавно попита: "Колко дълго сте тук?" Той написа в отговор: "Едуард Едмънд. През декември ще станат шестнайсет години. "

Директорът махна на Едмънд да го последва и ни поведе към затвора. Тръгнахме по безкрайни коридори, през множество охраняеми врати и ни се струваше, че цялата светлина, цялата топлина и всички звуци се абсорбират от стените на този мрачен лабиринт. И все пак, от време на време си мислех, че някак, пипалата на престъпната воля на Стамп са проникнали от тези дълбини чак в далечен Лондон.

Спряхме пред желязната врата на килията на Тадеус Стамп. Холмс се прилепи до тесния процеп на вратата и след известно време ми кимна да направя същото. В смътно осветената килия нямаше прозорци. Видях тясно легло и столче пред груба дървена маса. На нея стоеше светилник, а до него лежеше акуратно сгънат вестник. Можах да зърна и купа с два картофа, кана и нещо като стъргало. На пода се въргаляха измачкани дрехи. Стамп лежеше на леглото и ритмично си припяваше.

Холмс се обърна към директора:

- Виждам, че Стамп получава вестник "Таймс".

-Той разбира се е ужасен човек, г-н Холмс, - каза Уилямс - но е изключително интелигентен. Четенето не е забранено и ние не трябва да бъдем жестоки. Аз му давам вестника, след като го прочета. Няма от какво да се страхувате. Едмънд го взема заедно с останалата част от боклука и аз, в съответствие с инструкциите, разглеждам всяка страница, за да се проверя дали не е писано на нея.

- Така той получава лондонския вестник всеки ден? - попита Холмс.

- Да - каза директорът тихо.

- А картофи?

- Картофи му дам всеки петък, - каза Уилямс - но сурови. Стамп се оплаква от възпаление на лакътя, той настъргва картофите и четвърта седмица вече си прави превръзки с получената каша. Но какво подозирате, г-н Холмс? Това е нещо обикновено.

Аз възкликнах:

- На медицината картофен лосион не е известен.

- Това е вярно, докторе! - потвърди Холмс.

Директорът повдигна рамене озадачено.

Тогава поех инициативата:

- Скотланд Ярд е установил, че Стамп предава нарежданията на бандата си в неделя. Как става това, Холмс? Не трябвали да видим килията отвътре?

- Но, скъпи Уотсън, - каза Шерлок Холмс - Вие ме изненадвате. Смятам, че загадката вече е разрешена ...

хххххххххххххххххххххххххх

В този момент историята прекъсва, а читателите са поканени да разрешат загадката самостоятелно.
1. Как се предават съобщенията от затвора?
2. Каква е химическата реакция, която ще помогне на Холмс да изобличи Стамп?
3. Кой изпраща на бандата напътствията на Стамп?


Ако загадката Ви затруднява, а сте любопитни да научите решението, можете да го видите тук .

Приказка за водната молекула

Имало някога на света мъничка и много симпатична Молекула Вода. Тя живеела в прозрачна капка вода, заедно с милион други такива водни молекули. Различни видове молекули в капката нямало, затова тя се наричала Страната на чистото вещество. Всички жители на тази държава били устроени еднакво - тялото им се състояло от един атом кислород и два мънички атома водород.
В Страната на чистото вещество имало три годишни времена. При стайна температура молекулите водели обичайния си начин на живот - стараели се да се държат една за друга, разхождали се, разговаряли. Но ако захладнеело, приятелките - молекули не можели вече да тичат и да играят, седели всяка на своето място, скучаели и се чувствали изморени. Те наричали този сезон "леден". Но щом първите слънчеви лъчи докоснели замръзналата капка, животът в нея се пробуждал - сънените молекули се раздвижвали и започвали да се готвят за най-хубавото време в годината - сезона на пътешествията. Стоплени от слънцето, те една след друга тръгвали на път, към приключения и опасности.
Нашата малка Молекула нищо не знаела за Света. Това бил Свят извън пределите на Страната на чистото вещество. От многобройните си приятелки тя била слушала, че в този Свят има много различни страни и много различни вещества. Че в други, далечни страни живеят молекули, които съвсем не приличат на тях. Тези чужденки имат разнообразен строеж и се състоят от други атоми. Малката водна Молекула слушала разказите за други страни и техните обитатели със затаен дъх.
Нима можела да си представи, че на следващия ден сама ще се отправи в пътешествие с първите слънчеви лъчи! Но точно така се случило. Молекулата се събудила и видяла, че приятелките и оживено разговарят, тичат и се суетят. Изведнъж и станало леко, толкова леко, че се издигнала нагоре и полетяла. Скоро Страната на чистото вещество останала далеч надолу и тя вече не можела ясно да я види. Тогава се огледала около себе си и забелязала много други молекули, които се носели свободно във въздуха. Някои от тях, като че ли донякъде били подобни на нея и вглеждайки се, тя установила, че са изградени от два атома кислород. Други били толкова различни, че тя въобще не можела да разбере от какви атоми са изградени.
Редом с нашата Молекула, летяла друга, подобна на малко кученце.
- Ей, почакай ! - закрещяла водната Молекула. - Как се казваш?
- Аз съм Молекулата на Етанола, но някой ме наричат просто Молекула Спирт - отговорила тя, като се въртяла на всички страни, за да демонстрира своя строеж. Продължили да летят заедно и нашата малка молекула едва успявала да запомни всичко, което дърдорела новата и позната.
- Ето, лети Молекула Азот. Азотът е необходим на всички живи същества, както и Кислорода, който влиза в твоята и моята структура. А там летят Благородните газове. Те не дружат с други атоми и молекули, даже един с друг общуват съвсем сдържано. Летят във вид на свободни атоми. Нашата Молекула слушала и била много доволна от себе си, та кислородът и водата са жизнено важни вещества.
Колкото по-високо летели, толкова по-студено ставало и нашата Молекула изведнъж се почуствала изморена. Тя се сбогувала с Молекулата Етанол и продължила бавно натам заедно с пухкаво бяло облаче. Другите молекули в него също се оплаквали от неразположение и че трябва да слязат на земята за да си починат.
- А не е ли опасно да се приземяваш в непознати страни? - поинтересувала се Молекулата.
- Не, само се пази от сърдитите Киселини. Някои от тях много обичат да ловят водни молекули. Тогава ще ти се наложи да живееш в кисела среда, докато някоя Основа не неутрализира Киселината. Те отдавна воюват помежду си, което всъщност въобще не си струва, защото в тяхната битка, която се нарича Реакция на Неутрализация, и двете изчезват и се появяват Сол и Вода.
С проливния летен дъжд нашата Молекула и нейните спътнички полетели надолу към земята и се приземили в голямо езеро, населено с най-разнообразни молекули. Преобладавали водните молекули, но въпреки това малката Молекула внезапно се почуствала самотна и объркана. Спътничките и се смесили с чуждите молекули и доколкото всички молекули вода изглеждат еднакво, вече не можела да различи доскорошните си събеседници. Видяла няколко молекули етанол и ги попитала как да намери пътя към дома, но те се засмели и започнали да сочат в различни посоки. Малката Молекула щяла дълго да блуждае сред непознатите вещества, ако поривът на вятъра не я бил изнесъл на брега.
Оглеждайки се в страни, тя видяла наблизо красиви прозрачни кристали и се отправила към тях.
Това били кристалите на Натриевия Хлорид, както сами се представили.
- Чувала съм, че Солите са продукт на Реакцията на Неутрализация между Киселините и Основите - провикнала се тя към кристалите, колкото се може по-високо, за да могат да я чуят.
- Ти си много образована Молекула - отговорили те учтиво и продължили да блестят под слънчевите лъчи.
- А как да се върна в къщи? В Страната на чистото вещество?- попитала тя с надежда.Но кристалите сякаш не я чули и разочарована тя продължила нататък.
- Пак тия нехуманни молекули вода! - изгърмял някакъв глас в ухото и.- Вода и кислород! Безобразие! Скоро цялата ми армия ще се разпадне на части!
Молекулата изплашено се огледала и видяла зад себе си цяла тълпа непознати атоми. Един от тях, който стоял най-близо да нея, приличал на стар генерал, но лицето му все пак било добро.
- Кои сте вие? - попитала малката Молекула.
- Атомите на Желязото - отговорили те в хор.
- Но нали кислорода и водата са жизнено необходими вещества - опитала се да апострофира отправените и обиди.
- Да, това е така - отговорил атомът-военачалник - за животните, растенията и хората, но не и за нас, Атомите на Желязото. Желязото се разрушава при контакт с Вода и Кислород, образува се Ръжда. Знаеш ли какво е това?
- Не, това е моето първо пътешествие. Все още знам твърде малко за Света.
- Не е толкова малко за мъничка молекула - отвърнал сговорчиво железният атом.
- Аз се загубих и не мога да намеря пътя към дома. Можете ли да ми помогнете да стигна до Страната на чистото вещество?
- Не, никой не може да ти посочи този път. На Света има милиони и милиарди водни капки, които могат да бъдат наречени Страна на чистото вещество. Но ти не се разстройвай, предстоят ти още много увлекателни приключения, ще посетиш много страни, ще намериш много нови приятели. Много пъти ще се издигаш в облаците, за да можеш след това с дъждовните капки да напоиш земята и да даряваш живот.
- Вие разказвате толкова увлекателно! Наистина ли ми предстои нещо толкова забележително?
- Разбира се, та ти не си обикновена молекула, а на едно от най-загадъчните и уникални вещества. Хората да тоя момент не знаят края на твоите възможности.
- Колко хубаво е всичко това! Благодаря ви! Може би пак ще се срещнем някой ден! - Молекулата почувствала, че отново излита и помахала за сбогом на железните атоми.
И тя полетяла напред към удивителните приключения и открития и била щастлива, защото узнала главното си предназначение в Света - да дарява живот.