Решение на "Проблемът във Вултонският затвор"Холмс прошепна нещо в ухото на Уилямс. Изплашеният директор бързо тръгна надолу по коридора. Холмс ме отведе в един ъгъл и тихо попита:
- Е, какво мислиш за този случай, Уотсън?
- Чувствам, Холмс, че виновен е именно директорът на затвора. От ежедневника Стамп е получавал всички новини за престъпленията в столицата. А Уилямс е изпращал поръчките на Стамп в Лондон.
- А глухонемия от охраната, Едуард Едмънд? - попита Холмс равнодушно.
- Холмс, Вие се шегувате. Бедният не може нито да чува, нито да говори. Разбира се,че той не е участвал в извършването на престъплението.
- Уотсън, грешиш, подценяваш способностите на хората с увреждания. Разумът не зависи от способността да слушаш, говориш, ходиш или дори да виждаш. И г-н Едмънд може да четет, пише и мисли. По устните ми разбра втория ми въпрос. Така че той е съучастника на Стамп. След като Уилямс се върне, ние ще се убедим в това. Не Ви достига наблюдателността на учен и подценявате практическото значение на химията.
Няколко минути по-късно Уилямс се върна с медицинския ми комплект и един картоф. Бях възмутен, но Холмс ме предупреди:
- Аз помолих г-н Уилямс да донесе багажа ни от екипажа.
- Защо, Холмс? И за какво ни е картофа?
Холмс извади джобно ножче и разряза картофа наполовина. Тогава извади от чантата бутилка йоден разтвор и изля от него върху пресния разрез. Повърхността веднага посиня.
- Уотсън, през 1814-та Колин и Клобри показаха, че реакцията между йода и нишестето предизвиква синьо или виолетово оцветяване. Доколкото си спомням, статията е в "Annаlen der Physik", като започва някъде на страница 297. Но може би Вие не чете на немски? Тогава на вашите услуги е книгата на руския химик Менделеев, която вече два пъти се появява в превод на английски.
- Предавам се, Холмс, продължете.
- Стамп е настъргвал картофите, отцеждал е сок чрез марлята и с помощта на кибритена клечка или навита на тръбичка хартия е пишел заръките си с картофения сок, който съдържа нишесте върху вестника. Най-лесният начин е да маркира с него букви от текста. Уилямс не може да види следи върху вестника, тъй като нишестето е безцветно. Едмънд, когото Стамп, мълчаливо движейки устните , е могъл да помоли за една малка услуга, е взимал вестника след проверката на Уилямс и го е предавал на пратеник на бандитите, вероятно някой безобиден старец, който даже не подозира за какво е изпратен. А в групата са знаели как да прочетат съобщенията.
Обръщайки се към директора, Холмс предложи:
- Стамп има навика внимателно да подготвя своите престъпления, като отделя много време предварително за събиране на информация. В затвора той е разполагал с достатъчно време, за да обмисли окончателно подробностите. Когато получите следващия вестник от килията на Стамп, поръсете го със слаб разтвор на йод. Вероятно ще намерите плана за следващото престъпление. Копирайте по неговия способ на друг вестник и нека Едмънд, както обикновено го предаде на пратеника. А оригиналът предайте на Скотланд ярд.
- Г-н Холмс, аз съм просто изумен. Моля, приемете моите извинения за хладния прием в началото.
Мъгла се бе разсеяла, облаците блестяха в приятно синьо.
- Да вървим, скъпи Уотсън - прегърна ме Холмс. - Изведнъж ми се прииска от задушеното на г-жа Хъдсън, с горещи картофи, разбира се. А по пътя ще се наслаждаваме на мислите си за нашите кресла край огъня на Бейкър Стрийт, 221Б.
Според един източник, 5 кг картофи са достатъчни за да бъдат изработени чифт галоши.
Картофеното нишесте се хидролизира до прости захари, които се подлагат на ферментация. При това се получават етилов алкохол и въглероден диоксид.
Доколкото целта ни е да получим каучук, въглеродният диоксид се явява страничен продукт и първоначално го изпускали в атмосферата. По-късно започнали да го събират и да получават от него сух лед.
От етиловия алкохол чрез дихидрогениране и дехидратиране се получава бутадиен (реакция на Лебедев), а от бутадиена чрез полимеризация - каучук.