Коприната на свекървата (химическа мистерия)

Тази история беше изкопана за презентация на дъщеря ми в училище, която не се състоя поради недостиг на време. И за да не иде нахалос труда, да я запишем и тук. :) Инак мистерията не е особено мистериозна, защото вече се оплаквах във Фейсбук, докато "копаех". Така че някои можем да ги изпитаме само дали помнят две седмици, останалите в обща култура, не повече. :)

До края на 19-ти  век се произвеждали единствено тъкани от естествени влакна. Изкуствените и синтетичните още не били открити. През 70-те години на същия век във Франция възникнала криза в производството на естествена коприна заради неизвестна болест по копринените буби. През 1884 г. френският химик граф Шардоне и Луи Пастьор изследвали причината за болестта. В хода на експериментите Шардоне разлял на работната си маса разтвор на нитроцелулоза. Опитвайки се да я забърше, изтеглил нишки от нея и така се записал в историята на химията като откривател на изкуствената коприна. Вярвайки че чрез изобретението си може да разреши промишлената криза, той организирал фабрично производство. Но новата тъкан имала един съществен недостатък, заради който френските медии започнали унищожителна кампания срещу него (или поне го използвали като повод). Вестниците публикували редица статии с предупреждения за последствията от употребата на изкуствената материя и подигравателно я нарекли "коприната на свекървата". В резултат властите се принудили да затворят фабриката на Шардоне. 

С какво изобретението му представлявало опасност и защо я нарекли така?

Моми брали омайниче

В полунощ срещу Еньовден две моми от две махали в Балкана тръгнали към поляната с билки, която била на пътя между тях, да наберат омайниче. Срещнали се на изгрев слънце на поляната, откъснали омайничето и всяка продължила към махалата на другата, където били либетата им. Първата пристигнала в чуждата махала при либето си в 10 часа, а втората при нейното в 15 часа.

В колко часа е изгряло слънцето на Еньовден?

Петнайсет призрака в ковчега на мъртвеца

Да надникнем и при последните изоставени от кораба герои. :)

Среднощ въздухът над острова на Миражите е разцепен от "Петнайсет призрака в ковчега на мъртвеца, йо-хо-хо и бутилка ром!" Едноокият, Едноухият и Еднокракият запиват на летящото килимче с бъчвичките ром, оставени от джина.

- Защо ли са се сгъчкали така? - чуди се Едноокият.

- Кои? - не разбира Едноухият.

- Как кои, призраците! - пояснява Едноокият.

- Как защо, студено им е било! Какво е това една бутилка?! На десет души - кози крак! - изпръхтява презрително Еднокракият.

- Ами да им предложим от нашия - съчувствено предлага Едноокият.

- Така като гледам с половин бъчвичка чудесно можеш да се сгрееш - допълва Едноухият.

- Ама дали остана достатъчно? - тревожи се Едноокият.

Еднокракият се нацупва:

- Ако бяхме пили наполовина по-малко, щеше да има точно по една сгряваща доза и за тях, и за нас, а сега ...

А сега какво, ако приемем, че тримата пирати са изпили по равно и си припомним, че джинът им остави 7 пълни, 7 полупълни и 7 празни бъчвички?

Към предишната част     Към началото    Към следващата част