Златните сливи

( приказка - загадка )

-Момичета, време е да ставате!
Жал и било на майката да буди дъщерите си на разсъмване, но нямало какво да се прави. Налагало се всички да работят у богатия търговец от сутрин до вечер. Голямата дъщеря пасяла гъските, средната работела в градината, малката бавела децата, а майката готвела в кухнята. Веднъж покрай дома на търговеца минал белобрад старец с тежък чувал на гърба и помолил за малко вода. Търговецът го изгонил. Съжалила майката стареца, догонила го на улицата и му подала обяда си, бутилка мляко и краешник хляб.
-Вземи, дядо, хапни си! А ако искаш да си починеш, иди в дома ми. Той е най-малкия, на края на селото. Там сега няма никого, всичките ми дъщери работят, но вратата не е заключена.
-Благодаря за хляба и за подслона! Угости се в замяна с моите сладки сливи - отвърнал старецът и смъкнал чувала от гърба си.
-По-добре остави сливи вкъщи за дъщерите ми, когато си отдъхнеш! - помолила майката.
Тя се върнала в къщата на търговеца, а старецът се отправил към дома и. Когато си тръгвал оттам, оставил на масата чиния със сливи, както го помолила майката.
Вечерта първа се върнала малката дъщеря. Видяла сливите на масата и си помислила:"Явно майка ги е донесла. Трябва да ги преброя, за да има за всички по равно. " Така и направила - преброила ги, изяла една трета от сливите и си легнала. По същия начин постъпили и другите две момичета, всяка изяла по една трета от сливите, които намерила на масата и си легнала. Последна се прибрала майката. Тя запалила свещ и видяла в чинията на масата да блестят осем златни сливи. Удивила се и събудила дъщерите си. Момичетата и разказали, че сливите не били златни, а обикновени и всяка от изяла само по една трета от това, което намерила, защото не знаела яли ли са другите.
-Старецът е бил вълшебник и ви е наградил за това, че винаги мислите една за друга - казала майката. - А колко сливи имаше в началото?
-Пресметни сама - засмяла се най-малката дъщеря.